— Но нали и вие не знаете нищо…
— Мила приятелко! Ще ми разрешите ли да ви наричам така? Мила приятелко, когато някое физическо явление не може да бъде обяснено, се създава хипотеза, която обяснява всички известни прояви на това явление и се изказва предположението, че всичко е станало точно или приблизително така. По този начин именно постъпвам и аз.
— Значи все пак предполагате нещо?
Ренин не отговори. Едва когато обядът беше към своя край, продължи:
— Естествено, аз предполагам нещо. Ако разполагах с достатъчно време, сигурно щях да се помъча да проверя хипотезата си, която се базира както на интуицията ми, така и на няколко действителни факти. Но аз разполагам само с два часа и съм принуден да крача по непознатия път така, сякаш съм сигурен, че той ще ме изведе към истината.
— А ако се лъжете?
— Нямам време за избор. Твърде много съм закъснял. В този миг някой почука на вратата.
— Ах! Само още една молба. Не ме изобличавайте, каквото и да кажа, господин Дютрьой. Обещавате ли?
Ренин стана и отвори вратата. Влезе човек с хилаво телосложение и рижавочервеникава брада.
— Принц Ренин?
— Да, господине. Изпраща ви несъмнено г-н Дюдуи?
— Да, господине. Главен инспектор Морисо — представи се новодошлият.
— Благодаря, че бяхте така любезен да се отзовете, господин главен инспектор — каза принц Ренин, — и още по-радостен съм, че г-н Дюдуи е изпратил именно вас, чийто служебни качества познавам добре и чиято кариера съм следил с възхищение.
Инспекторът се поклони поласкан.
— Г-н Дюдуи изпраща мен и още двама агенти, които чакат на площада на ваше разположение. Тримата работим по това убийство още от самото начало.
— Няма да се бавим много — обясни Ренин, — затова не ви каня да седнете. Трябва да побързаме и свършим работата за няколко минути. Знаете за какво става дума, нали?
— За шестдесетте банкноти по хиляда франка, откраднати от г-н Вилхелм. Ето ви номерата.
Ренин разгледа набързо описа и възкликна:
— Да-a. Точно това ми трябва. И така… Инспектор Морисо бе силно впечатлен.
— Началникът отдава изключително голямо значение на вашите разкрития. Може би ще ме поставите в течение на нещата.
След кратко мълчание принц Ренин заговори:
— Господин главен инспекторе, моите собствени разследвания, за резултатите от които веднага ще ви осведомя, ме доведоха до извода, че след като се е завърнал от Сюренс, убиецът е оставил мотоциклета в гаража на авеню дю Рул, притичал е до площад „Терн“ и е влязъл в тази къща.
— В тази?
— Да.
— Но защо, какво ще прави в нея?
— За да скрие плодовете от кражбата си, шестдесет банкноти по хиляда франка.
— Но къде?
— В апартамента на петия етаж, от който е имал ключ. Гастон Дютрьой възкликна смаяно.
— Но на петия етаж има само един апартамент, в който живея аз.
— Именно, и тъй като вие сте били на кино с госпожа Обриьо и майка й, той се е възползвал от отсъствието Ви…
— Но това е невъзможно. Само аз имам ключ от този апартамент.
— В него може да се влезе и без ключ.
— Но аз не съм забелязал никакви следи. Морисо се намеси:
— Но може би ще обясните по-ясно версията си? Казвате, че банкнотите са били скрити у г-н Дютрьой?
— Да.
— И понеже Жак Обриьо е бил арестуван още на другата сутрин, тези банкноти се намират все още там?
— Според мен, да!
Господин Дютрьой се разсмя с глас:
— Но това е абсурд. Ако беше така, щях непременно да ги открия.
— А вие търсили ли сте ги?
— Не. Но непременно щях да попадна на тях. Апартаментът е съвсем малък. Искате ли да го огледате?
— Колкото и да е малък, все ще е достатъчен да побере шестдесет банкноти по хиляда франка.
— Естествено — съгласи се Дютрьой, — естествено, всичко е възможно. Но все пак ще ви напомня, че според мен никой не е влизал в дома ми, понеже има само един ключ. При това аз нямам прислуга. Чистя си сам и затова не разбирам добре…
Ортанз също не разбираше. Гледаше втренчено принц Ренин, сякаш искаше да прочете мислите му. Каква комедия играеше този човек? Трябва ли да подкрепя твърденията му? Най-после тя дойде на себе си и каза:
— Господин главен инспектор, след като принц Ренин твърди, че парите са оставени горе, не е ли по-добре да ги потърсим? Г-н Дютрьой, вие ще ни заведете, нали?
— Веднага — съгласи се младежът. — Няма нищо по-лесно от това.