Изкачиха се на петия етаж на сградата. Дютрьой отвори и четиримата влязоха в малък апартамент, състоящ се от две стаи и два кабинета. Всичко в него беше подредено някак особено. Чувстваше се, че всяко канапе, всеки стол от стаята, която служеше за хол, имаше строго определено място. Дори за лулите имаше специална етажерка, за кибритите също. Окачените на три окачалки бастуни бяха подредени по големина. Върху еднокрака масичка пред прозореца имаше кутия за шапка, постлана с тъмна коприна, която сякаш очакваше кадифената такава на г-н Дютрьой, който грижливо я положи веднага там… До нея постави ръкавиците си. Вършеше всичко това с привични и машинални движения, като човек, който обича да вижда всичко на мястото си. Затова веднага щом Ренин премести някакъв предмет, той направи жест на протест, взе шапката си, нахлузи я отново на главата си, отвори прозореца и се облегна на перваза. Слънцето го озаряваше целия. Застанал с гръб към другите, той сякаш искаше да каже, че не понася такива гледки.
— Вие твърдите… — започна инспекторът, обръщайки се към принц Ренин.
— Да, твърдя, че след престъплението банкнотите са били пренесени и укрити тук.
— Да ги потърсим тогава?
За по-малко от половин час вече не бе останало непреровено нито едно кътче, всичко бе проверено най-внимателно.
— Нищо — вдигна разочаровано рамене инспектор Морисо. — Ще продължаваме ли още?
— Не — отговори Ренин. — Парите не са вече тук.
— Какво искате да кажете?
— Че са ги взели!
— Кой? Насочете по-точно обвинението си.
Ренин не отговори, но Гастон Дютрьой възкликна с възмущение:
— Господин инспектор, искате ли да разясня обвинението аз? Така както се очертава от думите на господина, според тях тук има един безчестник и непочтен човек, който е открил скритите от убиеца банкноти, откраднал ги е и ги е пренесъл другаде, на по-сигурно място. Това е точният смисъл на вашите думи, нали господине? И обвинявате именно мен в тази кражба, нали така?
Господин Дютрьой се приближи задъхан от гняв до Ренин, удряйки се от възмущение в гърдите.
— Значи аз? Аз съм намерил парите и съм ги задържал за себе си? Вие се осмелявате да твърдите…
Ренин отново не отговори. Дютрьой се увлече и като придърпа встрани инспектор Морисо, възкликна:
— Господин инспектор, протестирам най-енергично срещу цялата тази комедия и срещу ролята, която вие се съгласявате да играете в нея. Преди да дойдете, принц Ренин сам заяви пред госпожата и мен, че не знае нищо, че разчита на случайността и че ще следва първата версия, която се разкрие пред него, разчитайки само на късмета си. Не е ли вярно това, господине?
Ренин дори не помръдна.
— Но защо мълчите, господине? Обяснете поне защо сипете обвинения, без да приведете каквито и да било доказателства. Но самите факти ви опровергават! Лесно е да се твърди, че аз съм откраднал парите. Но как ще докажете, че те въобще са били тук? Кой ги е донесъл? И защо е избрал точно моя апартамент? Всичко това е абсурд, нелогично и смешно… Къде са доказателствата Ви, господине?… Посочете поне едно доказателство!
Инспектор Морисо бе наистина затруднен. Въпросителният му поглед се спря на Ренин.
Но неочаквано принцът заяви хладнокръвно:
— Искате доказателства? Добре, г-жа Обриьо ще ви ги даде сама. Тя има телефон. Но нека слезем долу. Само след минута ще се изясни всичко.
Дютрьой повдигна рамене.
— Както желаете, но само губим време!
И личеше, че е много развълнуван. Изглежда, бе ожаднял от яркото слънце, огряващо прозореца, тъй като излезе от стаята и се върна с шише с вода, от което отпи няколко глътки и го остави на перваза на прозореца.
— Да вървим — каза той. Принц Ренин подхвърли:
— Май ви се иска да напуснем по-бързо апартамента?
— Бързам да ви изоблича — отговори Дютрьой, блъскайки гневно вратата.
Скоро всички се озоваха отново в стаичката на бирарията, където бе телефонът. Ренин попита Гастон Дютрьой за номера на Обриьо и веднага вдигна слушалката. На телефона се обади слугинята. Съобщи, че г-жа Обриьо е получила нервна криза от отчаяние, припаднала е и сега спи.
— Повикайте майка й, кажете й, че принц Ренин я търси по много спешен въпрос.
Той подаде едната слушалка на Морисо. Звукът от нея бе толкова ясен, че Дютрьой и Ортанз чуваха разговора без затруднение.
— Вие ли сте, госпожо?
— Да. Вие ли сте, принц Ренин? Кажете по-бързо, господине, какво се е случило. Появи ли се някаква надежда? — заговори умолително старата жена.
— Разследването още продължава — отговори Ренин, — но резултатите са задоволителни и можете да се надявате. Но сега искам да ви запитам нещо много важно. Идва ли Гастон Дютрьой у вас в деня на убийството?