— Да, дойде следобед, за да изведе дъщеря ми и мен.
— Знаеше ли в този момент, че братовчедът Вилхелм има у себе си 60 000 франка?
— Да, бях му казала аз.
— И че Жак Обриьо не се чувства добре и няма да направи традиционната си разходка с мотоциклет, а ще остане да спи.
— Да.
— Съвсем сигурна ли сте във всичко това, госпожо?
— Абсолютно сигурна.
— Тримата заедно ли бяхте на кино?
— Да.
— И по време на представлението седяхте един до Друг?
— О, не! Имаше достатъчно свободни места и той се настани малко по-встрани от нас.
— Вие виждахте ли го от своето място?
— Не.
— А по време на антракта той идва ли при вас?
— Не, видяхме се чак когато излизахме.
— Това съвсем точно ли помните?
— Да, съвсем сигурна съм, че беше така.
— Добре, госпожо, след около час ще ви съобщя какво съм направил, но не събуждайте още г-жа Обриьо.
— Но ако тя сама се събуди?
— Е, успокойте я тогава и се опитайте да я окуражите. Нещата вървят на добре, много по-добре, отколкото предполагах.
Ренин остави слушалката и като се обърна към Дютрьой, продължи иронично:
— Е, млади господине, нещата взимат съвсем друг обрат. Какво ще кажете на всичко това?
Настъпи тежко и мъчително мълчание.
— Господин главен инспектор — наруши го отново Ренин, — вие нали имахте ваши хора на площада?
— Дори двама.
— Ще бъде добре, ако дойдат тук. И помолете собственика да се погрижи да не ни безпокоят по какъвто и да било повод.
Скоро Морисо се завърна. Ренин затвори вратата, изправи се пред Дютрьой и запита с доволна усмивка.
— Съгласни сме значи, млади господине, че през фаталната неделя тези дами не са ви виждали между три и пет часа? Това е доста е интересен факт, нали?
— Много естествен факт — отговори вече успокоен Дютрьой — и който впрочем абсолютно нищо не доказва.
— О, той доказва, че сте имали на разположение цели два часа.
— Ами да — двата часа, които прекарах в киното.
— Или другаде?
— Къде другаде? — учудено запита Дютрьой.
— Ами понеже сте били свободен, сте имали възможността да се поразходите където си искате. Например към Сюренс.
— О-о! — възкликна шеговито на свой ред младежът. — Сюренс не е ли твърде далече?
— Съвсем наблизо е! Не разполагахте ли при това с мотоциклета на приятеля ви Жак Обриьо?
Всички замълчаха отново. Дютрьой смръщи вежди, като човек, който се опитва да проумее нещо. Най-после го чуха да шепне:
— А-ха. Ето какво е искал да каже мизерникът… Ръката на Ренин легна върху рамото му.
— Ето ви фактите, които искахте, господин Дютрьой! Вие сте единственият, комуто са били известни две важни неща: първо, братовчедът на Жак Обриьо е имал у себе си 60 000 франка; второ, Жак Обриьо е решил този ден да не излиза. Веднага сте съставили план. Мотоциклетът е бил на ваше разположение. Измъкнали сте се по време на представлението и сте отишли в Сюренс. Убили сте братовчеда Вилхелм. Взели сте шейсетте банкноти по хиляда франка и сте ги отнесли у вас. След това сте се върнали в киното и в пет часа сте намерили там двете дами.
Дютрьой слушаше едновременно подигравателно и смаяно, поглеждайки от време на време към инспектор Морисо, призовавайки го сякаш за свидетел.
— Той е луд — възкликна младежът, — затова не бива да му се сърдим.
Когато Ренин завърши изложението на версията си, Дютрьой се разсмя:
— Няма що, твърде смешно… чудесен фарс… Значи съседите са видели мен да отивам и се връщам с мотоциклета?
— Разбира се, че вас, но прикрит в дрехите на Обриьо.
— А нима отпечатъците, снети от бутилката в бюфета на братовчеда Вилхелм, са от моите пръсти?
— Бутилката е била отворена от Жак Обриьо по време на обяда у дома му, но вие сте я занесли там като доказателство за престъплението.
— Това е още по-смешно — провикна се шеговито Дютрьой, който наистина имаше вид на човек, който се забавлява от сърце. — Тогава аз трябва да съм нагласил и всичко останало, само и само за да привлекат Жак Обриьо като обвиняем?
— Това е бил най-сигурният начин да избегнете подозренията.
— Но, Боже мой, Жак ми е приятел от детинство.
— Вие обичате жена му!
Този път младият мъж подскочи. Смехът му изведнъж секна и той ожесточено изсъска:
— Вие имате нахалството!… Позволявате си такава обида?
— Имам доказателства за това!
— Лъжете! Аз винаги съм изпитвал към госпожа Обриьо голямо уважение и респект…, но само това!
— Външно да. Но вие я обичате и желаете. Не отричайте. Разполагам с всички доказателства за това.