Выбрать главу

— Но как, моля Ви? Как?

— Знам ли? Но един пожар не избухва случайно и точно в момент, когато някой има нужда да изгорят компрометиращи веществени доказателства.

Откъм етажа се чуваше все по-голям шум.

Келнерите от бирарията се опитваха да изкъртят вратата. Стълбището бе изпълнено с остра миризма на дим.

Ренин най-после се добра до последния етаж.

— Направете път, приятели! Аз имам ключ! — подвикваше той. После напъха ключа в ключалката и отвори. Вълната от дим, която излезе отвътре, беше толкова гъста, че можеше да се предположи, че гори целият етаж. Ренин обаче веднага разбра, че пожарът бе угаснал от само себе си. Вече нямаше какво да гори и пламъците бяха затихнали.

— Господин Морисо, наредете тук да не влиза никой освен нас! И най-малката небрежност може да провали всичко. Или най-добре затворете вратата с райбера.

Ренин влезе най-напред в предната стая, тъй като бе ясно, че пожарът е започнал именно там. Всичко в нея — стените, таванът, мебелите, бе почерняло от пушека, но не бе засегнато от огъня. Всъщност целият пожар се състоеше в подпалването на някакви хартии, които продължаваха да тлеят насред стаята под прозореца.

Ренин се плесна по челото.

— Какво тройно говедо съм бил, ама че съм бил глупав.

— Какво? Какво? — запита в недоумение инспекторът.

— Ами, кутията за шапки, дявол да го вземе! Онази, която стоеше на еднокраката масичка. Банкнотите са били скрити в нея. Докато ние правехме обиска, те са били още там.

— Не е възможно!

— Е да, скривалището, което е пред очите ни и под ръка, винаги се забравя в такива случаи. Как да предположим, че крадецът ще остави 60 000 франка в една отворена кутия, в която поставя небрежно шапката си още с влизането си в стаята. Там не се търси. Добре ни изигра Дютрьой.

Инспекторът, продължавайки да стои в недоумение, повтори:

— Не, не, това е невъзможно. Нали бяхме с него. Та той не е имал възможност да запали сам огъня.

— Всичко е било приготвено предварително — кутията… хартиите… Банкнотите. Всичко е било напоено с леснозапалима течност. Преди да излезем, той само е хвърлил клечка кибрит или бог знае какво!

— Но в такъв случай щяхме да го видим! И после, допускате ли, че човек, откраднал 60 000 франка, ще ги унищожи по такъв начин? Ако скривалището е било толкова добро — а то действително беше, тъй като и ние не можахме да го открием — защо му е било да ги унищожава?

— Уплашил се е, господин Морисо. Не забравяйте, че рискува главата си. За него е по-добре да загуби всичко, отколкото да попадне под гилотината. А единственото доказателство срещу него биха могли да бъдат тези банкноти. Нима би могъл да ги остави?

Морисо се вцепени.

— Как? Нима наистина единственото доказателство…

— Очевидно!

— А свидетелите Ви, разкритията ви и всичко, което щяхте да разкажете на началника?

— Блъф!

— Ама, наистина ли — измънка покрусен инспекторът, — добре ни наредихте.

— А ако не ви бях подвел, щяхте ли да ми съдействате?

— Не.

— Тогава какво трябваше да направя?

Ренин се наведе и разрови пепелта. Но сред останките нямаше нито една, която да бе запазила поне формата на изгорялата хартия.

— Нищо — промълви той. — Интересно все пак е, как се е изхитрил да запали огъня?

Изправи се и се замисли. Ортанз остана с впечатление, че напряга всичките си сили за едно последно сражение, което или ще му донесе победа, или ще го накара да се признае за победен.

Отчаяна, тя го попита със страх:

— Всичко вече е загубено, нали?

— Не… не всичко… — каза замислено той. — Преди малко наистина смятах, че е така, но сега… Сега заблещука една светлинка, която ми дава надежда.

— О, боже мой, дано стане така!

— Спокойно. Не трябва да бързаме — каза той. — Ще направим един опит… само олят, но много добър…, който може да се окаже сполучлив.

Ренин замълча, после изведнъж се усмихна доволен, цъкна смаян с език и възкликна:

— О, това бе много силен ход, пустият му Дютрьой. Да изгори по такъв начин парите… И то с какво хладнокръвие! Ах, негодникът, той ми показа пътя, по който трябва да тръгна! Та той е истински майстор!

Ренин грабна метлата, измете пепелта и я отнесе в съседната стая, а оттам донесе една друга кутия, съвсем съща на вид като тази, която бе изгоряла. Постави я на еднокраката масичка, разбърка хартията в нея, извади клечка кибрит и я запали.

Когато пламъците погълнаха половината от кутията и почти всички хартии, той угаси огъня. Извади от вътрешния джоб на жилетката си цяла пачка с банкноти. Отдели шест от тях и ги запали. Когато вече бяха почти изгорели, подреди останките от пепелта, които бяха запазили формата си. После мушна останалите банкноти от пачката на дъното на кутията и ги затрупа с овъглена хартия.