— Господин Морисо — каза той едва след като привърши с всичко това, — моля за вашето съдействие за последен път. Идете и доведете Дютрьой. Кажете му само тези думи: „Вие сте разобличен, банкнотите не са изгорели. Елате с мен“.
Въпреки колебанията си, породени от страха да не надвиши пълномощията си в задачата, която му беше възложил началникът на Криминалния отдел, главният инспектор се поддаде на влиянието, което Ренин вече бе установил над него, и тръгна.
Ренин се обърна към младата жена:
— Разбирате ли сега моя боен план?
— Да — каза тя, — но опитът ви е опасен. Мислите ли, че Дютрьой ще влезе в клопката?
— Всичко зависи от състоянието на психиката му и от това, до каква степен е разколебана самоувереността му. Една внезапна атака би могла да го пречупи.
— Ами ако разбере, че кутията е сменена?
— Наистина, той не е лишен от шанс. При това е много по-хитър, отколкото предполагах. И е способен да се измъкне. Но от друга страна, понеже сигурно ще бъде смутен и кръвта ще му забучи в ушите и ще нахлуе в очите, не допускам, че ще издържи удара. Вярвам, че ще капитулира…
Не размениха повече нито дума. Ренин дори не мръдна от мястото си, а Ортанз зачака по-нататъшния развой на събитията с напрежение. Касаеше се до живота на един невинен човек. Какво ли щеше да предприеме Ренин? И какво щеше да се получи от опита му? Как щеше да се отбранява Гастон Дютрьой?
Чуха се стъпки откъм стълбите. Бяха на хора, които бързат. Шумът им все повече се приближаваше. Стигнаха и последния етаж.
Ортанз погледна към принца.
Стоеше все така неподвижен. Стъпките се чуваха вече откъм коридора. Изведнъж, като изхвърлен от пружина, Ренин скочи към вратата и извика:
— Бързо!… Нека свършим най-после тази работа! Полицаите и двама келнери от бирарията влязоха.
Между пазителите на закона вървеше Дютрьой. Ренин го сграбчи и дръпна за ръката, крещейки радостно:
— Браво, драги! Замисълът ти с шишето с вода е отличен! Истински шедьовър! Само че не сполучи.
— Какво? Какво има? — измърмори несигурно младият мъж.
— Боже мой, ами сам виждате. Огънят е изгорил до половина само хартиите и кутията и макар някои банкноти да са също така обгорени… другите са там, на дъното… Чуваш ли? Фаталните банкноти… голямото доказателство за престъплението… там са си, където ги беше скрил… по случайност не са изгорели… Ето, гледай… ето номерата… познаваш ги, нали?… Аха! Е, сега ти си вече съвършено загубен, човече.
Младежът се обърка. Както бе предположил Ренин, той дори не разгледа кутията, нито банкнотите. При внезапния удар не успя да размисли и повярвал на всичко, изведнъж се сгромоляса върху един стол и зарида.
Точно според замисъла на Ренин. Внезапната атака беше успяла. Смятайки, че всичките му планове са провалени и че противникът му знае вече всичките му тайни, Дютрьой рухна. Негодникът нямаше повече сили да се защитава. Бе изгубил играта.
Ренин не го остави да си поеме дъх.
— А сега напред, ако искаш да спасиш главата си, драги, единственият изход е да напишеш пълни самопризнания и да отървеш кожата с това. Ето ти писалка… Е, наистина не ти проработи късметът, признавам го. Но иначе всичко беше превъзходно скроено, особено тая дяволия в последния момент. Нали? Банкнотите, които бяха у теб, те смущаваха, затова реши да ги унищожиш. И какво по-лесно от това. Поставяш на перваза на прозореца голямото тумбесто шише за вода. Стъклото му представлява леща, която концентрира слънчевите лъчи върху хартията и копринените парцалчета, приготвени предварително. След десетина минути всичко се запалва. Чудесна идея! И като всички велики изобретения и това ти е хрумнало случайно, нали? Нещо като историята с ябълката на Нютон? Сигурно някога слънцето случайно е подпалило през това стъкло или покривката, или нещо друго и понеже сега има силно слънце, ти си си казал: „Я пак да направим така“, и си поставил шишето с вода на съответното място. Поздравявам те, Гастон, но сега ето ти лист хартия и пиши: „Аз съм убиецът на Вилхелм“. Пиши де!
Надвесен над младежа, Ренин проверяваше написаното, диктуваше му и подкрепяше ръката му да не трепери. Съвършено изтощен и вече на края на силите си, Дютрьой написа всичко както трябва. Ренин грабна листовете и каза с официален тон:
— Господин главен инспектор, ето необходимите самопризнания. Моля да го предадете на г-н Дюдуи. Сигурен съм, че тези господа — посочи келнерите от бирарията — няма да имат нищо против да се явят и дадат показания като свидетели.
И понеже сломеният Дютрьой ни мърдаше, ни шаваше, той го разтърси: