— Ей, приятелю, вече трябва да се събудиш. След като беше така глупав, че да признаеш, карай по-нататък докрай.
Дютрьой стана и го изгледа с недоумение, без да продума.
— Очевидно — продължи Ренин, — имаш на раменете си празна кратуна, а не глава. Ами кутията беше съвсем изгоряла, бе човече, и банкнотите също. Тази кутия е друга, драги, а тези банкноти са мои. Изгорих шест от тях, за да налапаш по-сигурно въдицата. Нали сам видя огъня — как можа да бъдеш след всичко това толкова наивен, че да ми дадеш в последния момент необходимото доказателство, след като аз нямах дотогава нито едно! И още какво доказателство! Собственото ти писмено самопризнание, писано пред свидетели! Слушай, човече, ако ти отсекат главата на гилотината, в което съм почти сигурен, знай, че наистина си го заслужил. Сбогом, Дютрьой!
Когато бяха вече на улицата, принц Ренин помоли Ортанз Даниел да вземе автомобила и отиде у Мадлен Обриьо, за да й разкаже всичко.
— Ами вие? — попита Ортанз.
— О, аз имам една важна работа… Спешна среща…
— И се отказвате от удоволствието да съобщите тази новина сам?
— Вече не се впечатлявам от такива неща. Единственото удоволствие, което не омръзва и което е винаги ново, е самото разследване и разкриване на престъпленията. Всичко останало е неинтересно.
Ортанз хвана ръката му и я задържа между своите две. Как би искала да изкаже възхищението си на този странен човек, който правеше добри дела привидно само за спорт, но дори и да беше наистина така, ги правеше гениално. Искаше й се да му каже поне това, но не можа да проговори. Преживените събития я бяха разстроили. Чувстваше, че нещо стиска гърлото и мокри очите й. Ренин разбра положението й, поклони се и каза:
— Благодаря Ви. Това е най-голямата награда за мен.
III
ТЕРЕЗ И ЖЕРМЕН
Краят на есента беше толкова мек, че на 2 октомври сутринта много семейства, забавили се по техните вили в Етрета, бяха слезли на морския бряг. Човек би казал, че между скалите и облаците на хоризонта се простира планинско езеро, задрямало във вдлъбнатината на скалите, които го затварят, ако във въздуха не се носеше нещо леко и ако небето нямаше тези бледи, нежни и неопределени цветове, които придават в някои дни на този край толкова особено очарование.
— Това е прелестно — прошепна Ортанз. И след мъничко добави:
— Но все пак не дойдохме тук само за да се наслаждаваме на природната гледка или да се питаме дали тази огромна каменна игла, която стърчи вляво от нас, действително е била жилището на Арсен Люпен, нали?
— Не — заяви принц Ренин. — И аз трябва да призная действително, че е време да задоволя вашето законно любопитство… Или поне да го задоволя отчасти, защото два дни наблюдения и разследвания не прибавиха нищо към това, което очаквах да открия тук.
— Слушам Ви.
— Няма да говоря дълго, но все пак ще кажа няколко думи като пледоария… Вие ще приемете, скъпа приятелко, че ако се мъча да бъда полезен на моите подобни, то аз съм длъжен да имам — отляво и отдясно — приятели, които да ми сочат случаите, в които да действам. Много често предупрежденията, които ми дават, ми изглеждат повърхностни или неинтересни и аз ги отминавам. Но миналата седмица аз получих мнение за един подслушай телефонен разговор от един от моите кореспонденти и вие ще схванете неговото значение. От своя апартамент в Париж една дама говорела с един господин, отседнал в хотел в околностите на големия град. Името на града, на господина и на дамата са загадка. Господинът и дамата говорели на испански, използвайки онзи жаргон, който ние наричаме явайски и изяждайки при това твърде много срички. Независимо от трудностите, създадени от това, че целият разговор не е бил записан, все пак може да се улови същественото за сериозните неща, за които си говорели, полагайки такива големи усилия да ги прикрият. А това може да се резюмира в три точки:
1. Този господин и тази дама, които са брат и сестра, чакали среща с трето лице, очевидно семейно и желаещо да получи на всяка цена своята свобода;
2. На тази среща трябвало да се споразумеят по принцип, а на втори октомври — денят за действие, уговорката трябвало да бъде потвърдена с дискретно съобщение във вестника;
3. Срещата на 2 октомври щяла да бъде последвана в края на деня от разходка по скалите, на която третото лице щяло да отведе този или тази, от когото или от която трябвало да се освободи.
Ето в основни линии проблема.
Няма нужда да ви казвам колко внимателно следях малките обяви в парижките вестници. И тъй, онзи ден сутринта, аз прочетох в един от тях следния ред: