„Среща, 2 окт.обяд, 3-Матилд.“
— Тъй като ставаше въпрос за скали, направих извода, че престъплението ще бъде извършено на брега на морето и знаейки в Етрета едно място, наречено „Трите Матилди“, а това не е обикновено наименование, тръгнахме, за да попречим на проекта на тези лоши хора.
— Какъв проект? — попита Ортанз. — Вие говорите за престъпление. Несъмнено обикновено предположение?
— Съвсем не. Чутият разговор намекваше за сватба, за сватбата на брата или на сестрата с жената или мъжа на третото лице, което предполага престъпление, т.е. очевидно е, че жертвата — жената или мъжа на третото лице, трябва да бъде хвърлена тази вечер от скалата. Всичко това е напълно логично и не оставя възможност за съмнение.
Те седяха на терасата на казиното, срещу стълбата, която водеше към плажа. Под тях се намираха няколко кабини на собственици, настанени върху камънака, пред които четирима господа играеха бридж, а една група дами разговаряха, занимавайки се с ръкоделие и бродерия. По-нататък, малко по-напред, имаше друга самотна и затворена кабина. Половин дузина деца играеха във водата.
— Ох! — въздъхна Ортанз. — Чарът и сладостта на есента не могат да ме завладеят. Въпреки всичко аз вярвам на всичките ви предположения и не мога да престана да мисля за страшния проблем.
— Страшен е, скъпа приятелко, думите ви са точни и вярвайте ми, че от онзи ден го изучавам от всички страни… Уви, напразно!
— Напразно ли? — повтори Ортанз. — Тогава какво ще стане?
И тя прошепна почти на себе си:
— Кой от тези хора е в опасност? Смъртта вече е избрала своята жертва. Коя е тя? Дали тази млада блондинка, която се люлее и се смее? Дали не е онзи висок господин, който пуши? А кой ли е другият, който носи дълбоко в душата си мисълта за престъплението? Всички тези хора са толкова спокойни и така добре се забавляват. И все пак смъртта броди около тях.
— На добър час! — каза Ренин. — Вие също се увличате. Аз ви предупредих, нали? Всичко е приключение, всичко е само приключение. При мисълта за това какво може да се случи вие вече цяла треперите. Вие съчувствате на всички драми, които пулсират около вас, и мисълта за загадката се е загнездила дълбоко в главата Ви. Я вижте с какъв остър поглед наблюдавате семейството, което пристига! Знае ли човек? Може би именно този господин желае да премахне своята съпруга? Или пък тази дама мечтае да премахне своя съпруг?
— Семейство Ембревал ли? Невъзможно! Чудесно семейство! Вчера аз говорих дълго в хотела с жената, а самият вие…
— О, аз играх голф с Жак Ембревал, който обича да позира малко като атлет, и играх на кукли с техните две очарователни момиченца.
Семейство Ембревал се беше приближило и размениха няколко думи. Г-жа Ембревал разказа, че двете им дъщери се бяха завърнали сутринта в Париж с гувернантката си. Мъжът й — един здравеняк с руса брада, който носеше трикотажното си сако в ръка и пъчеше гърди под карираната риза, се оплакваше от горещината.
— Терез, носиш ли ключа от кабината? — попита той жена си, когато се разделиха с Ренин и Ортанз и спряха на десетина крачки от стълбата.
— Ето го — каза жената. — Ще четеш ли вестници?
— Да. Освен ако не се разходим заедно.
— Предпочитам след обяд, искаш ли? Тази сутрин трябва да напиша десет писма.
— Добре. Ще се изкачим на скалата.
Ортанз и Ренин се спогледаха изненадани. Дали тази разходка беше случайност или противно на очакванията им пред тях бе двойката, която търсеха?
Ортанз се опита да се усмихне.
— Ще ми се пръсне сърцето — прошепна тя. — И все пак отказвам да повярвам напълно на едно толкова невероятно нещо. „Мъжът ми и аз никога не сме спорили“, ми каза тя. Но тези хора се разбират отлично?
— Скоро ще видим, на „Трите Матилди“ дали един от двамата е намерил брата и сестрата.
— Г-н Ембревал слезе по стълбата, а жена му остана подпряна на перилото на терасата. Имаше красив силует — тънък и гъвкав. Профилът й се открояваше отчетливо, подчертан от малко по-издадената брадичка. Когато не се усмихваше, лицето й създаваше впечатление за някаква тъга и страдание.
— Жак, загуби ли нещо? — извика тя на мъжа си, който се беше навел към камъните.
— Да, ключа — каза той. — Изплъзна ми се от ръцете… Тя отиде при него и също започна да търси. В продължение на две или на три минути, вървейки надясно към подножието на склона, те изчезнаха от очите на Ортанз и Ренин. Шумът от скарването на играещите бридж по-нататък заглуши гласовете им. Изправиха се почти едновременно. Г-жа Ембревал се заизкачва бавно по стълбата, после спря, обърната към морето. Той бе наметнал сако на плещите си и вървеше към самотната кабина. По пътя Играчите на бридж го поканиха за арбитър, сочейки сложените на масата карти. Само с жест той отказа да даде мнение, измина четиридесетте крачки, които го отделяха от кабината, отвори я и влезе. Терез Ембревал се върна на терасата и седна за десетина минути на една пейка. После излезе от казиното. Навеждайки се, Ортанз я видя да влиза в една от хижите към хотел „Овил“ и малко по-късно на балкона на тази хижа.