— Единадесет часа — каза Ренин. — Дали това е тя или той, или един от играчите, или една от съпругите на тези играчи, или който и да е, нищо няма да стане, преди някой от тях да отиде на срещата.
Изминаха двадесет, после двадесет и пет минути, но никой не мърдаше.
— Г-жа Ембревал може би е тръгнала — настоя Ортанз, която се изнервяше. — Тя вече не е на балкона.
— Ако тя е на „Трите Матилди“ — каза Ренин, — ние ще я изненадаме там.
Той вече ставаше, когато нов спор възбуди отново играчите и един от тях извика:
— Да попитаме Ембревал.
— Добре — каза друг. — Приемам… При условие, че пожелае да ни стане арбитър. Но преди малко беше намръщен.
Извикаха:
— Ембревал! Ембревал!
Тогава забелязаха, че Ембревал е затворил след себе си вратата и стоеше в полутъмното, понеже този вид кабини нямат прозорци.
И четиримата отидоха там и започнаха да го викат, но като не получиха отговор, зачукаха на вратата.
— Ехей, Ембревал, спите ли?
Серж Ренин внезапно стана и с разтревожен вид, който изненада Ортанз, процеди през зъби:
— Дано да не е много късно!
Ортанз се опита да го попита, но той тичешком се спусна по стълбата по посока на кабината. Пристигна точно когато играчите се опитваха да отворят вратата.
— Стойте! — заповяда той. — Нещата трябва да бъдат извършени законосъобразно.
— Кои неща? — запита някой.
Без да отговори, Ренин разгледа щорите и като забеляза, че една от горните пластинки е полусчупена, се изкачи с усилие на покрива на кабината и надникна вътре. Дочуха се въпроси:
— Какво има? Можете ли да видите?
Той се обърна и каза на четиримата господа:
— Мисля, че ако господин Ембревал не отговоря, значи нещо сериозно му пречи.
— Нещо сериозно ли?
— Да. Има всички основания да мислим, че г-н Ембревал е ранен… или мъртъв.
— Как така мъртъв! — извикаха хората. — Той току-що се раздели с нас.
Ренин измъкна ножа си, изби бравата и отвори двете крила. Чуха се ужасени викове. Г-н Ембревал лежеше на пода по корем, двете му ръце бяха вкопчени в сакото и вестника. Кръв се стичаше по гърба му и обагряше ризата.
— А! — каза някой. — Той се е самоубил.
— Как така се е самоубил! — възрази Ренин. — Раната е в средата на гърба, където ръката не може да достигне. А освен това в кабината няма оръжие.
Играчите запротестираха.
— Значи смятате, че е престъпление? Но това е невъзможно. Никой не е идвал. Ние щяхме да видим… Никой не можеше да мине, без да го видим.
Всички, които се намираха наоколо или играеха на брега, вече бяха дотичали. Ренин забрани да се доближават до кабината. Сред тях имаше лекар — той единствен влезе, но можа да установи само смъртта на Ембревал — смърт, предизвикана от удар с нож. Скоро кметът и пъдарят пристигнаха с хора от селото и след обичайните формалности отнесоха трупа. Няколко души вече бяха тръгнали, за да предупредят Терез Ембревал, която бе отново на своя балкон. Така драмата бе станала без каквото и да е указание за това как един мъж, затворен в кабина, зад врата, чиято ключалка е непокътната, е могъл да бъде убит за няколко минути пред двадесет свидетели, т.е. пред двадесет наблюдатели. Никой не беше влизал в кабината. Никой не бе излизал от нея. А що се отнася до камата, с която Ембревал е бил намушкан между плешките, така и не я откриха. Всичко това би напомняло номер на минаване през стена на ловък магьосник, ако не ставаше въпрос за ужасно убийство. Ортанз не можа да тръгне, както бе пожелал Ренин, с малката група хора, които отиваха при г-жа Ембревал. Вълнението я бе парализирало. За първи път нейните приключения с Ренин я бяха отвели на местопрестъплението и вместо да наблюдава само последиците или да участва в преследването на виновните, тя се оказа лице с лице със самото престъпление. Това я караше да трепери и тя само мълвеше:
— Какъв ужас! Горкичкият! Ах, Ренин, вие не можахте да го спасите! И това най-много ме потриса, това, че ние можехме…, че ние може би щяхме да го спасим, защото знаехме за заговора…
Ренин й поднесе амоняк и когато тя дойде на себе си, й каза, като я наблюдаваше внимателно:
— Значи вие смятате, че има връзка между това убийство и заговора, който искахме да осуетим?