— Разбира се — каза тя изненадана от този въпрос.
— Тъй като той бе замислен от един съпруг против неговата жена или от една жена против нейния мъж и мъжът беше убит, вие допускате, че убийцата е мадам Ембревал?
— О не, невъзможно е — каза тя. — Първо, г-жа Ембревал не е излизала от своя апартамент… И второ, аз никога няма да повярвам, че тази красива жена е способна…, не… има нещо друго, очевидно…
— Какво друго?
— Не зная… Може би не е чуто добре това, което са си казали братът и сестрата… Сам виждате, че престъплението беше извършено при съвсем различни условия… В друг час и на друго място…
— И следователно — довърши Ренин — между двете неща няма никаква връзка?
— Ах! — каза тя. — Нищо не разбирам! Всичко е толкова странно!
В гласа на Ренин прозвуча ирония.
— Моята ученичка не ми прави чест днес.
— И с какво моля?
— Как така! Ето една съвсем проста история, която стана пред очите Ви, която видяхте да протича като сцена от филм и всичко това остава за вас така мътно, сякаш чувате да се говори за нещо, което е станало в някое мазе на тридесет левги оттук!
Ортанз беше смутена.
— Какво говорите? Какво! Нима вие разбрахте нещо? По какви признаци!
Той погледна часовника си.
— Аз не разбрах всичко — каза той. — Самото убийство с цялата му бруталност го разбрах, но за най-същественото, т.е. за психологията на това престъпление няма никакви показания. Само че е обяд. Братът и сестрата, виждайки, че никой не идва на срещата на „Трите Матилди“, ще слязат на плажа. Не мислите ли, че тогава ще бъдем осведомени за техния съучастник? А аз смятам, че те имат такъв и че има връзка между двете престъпления.
Те отидоха на площада, покрай който се издигат хижите на „Овил“ и където рибарите изваждат своите лодки с помощта на лебедки. Пред вратата на една от тези хижи имаше много любопитни. Двама митничари на пост забраняваха да се влиза. Кметът мина първо през тълпата. Той идваше от пощата, откъдето се бе обадил в Хавър. В комисариата бяха отговорили, че прокурорът на републиката и един следовател ще пристигнат в Етрета следобед.
— Това ни позволява да обядваме — каза Ренин. — Трагедията ще се разиграе след един-два часа. А ми се струва, че ще бъде заплетена.
Все пак побързаха. Силно възбудена от умората и желанието да научи нещо повече, Ортанз непрекъснато разпитваше Ренин, който отговаряше уклончиво, гледайки към площада, който се виждаше през стъклата на трапезарията.
— Тях ли дебнете? — попита тя.
— Да, братът и сестрата.
— Сигурен ли сте, че ще рискуват?
— Внимание! Ето ги.
Той излезе бързо. В дъното на главната улица един господин и една дама вървяха с нерешителни крачки, сякаш изобщо не познават мястото. Братът беше дребен, мършав мъж, с жълтеникавозелен тен и с каскет на автомобилист. Сестрата също беше дребна, доста пълна, облечена с дълго манто и както им се стори под леката воалетка, която скриваше лицето й, не съвсем млада, но все още красива. Те видяха групите, които стояха пред хижата, и се приближиха към тях. Походката им издаваше безпокойство и колебание. Сестрата запита нещо един моряк. Още при първите думи, от които без съмнение разбра за смъртта на Ембревал, тя нададе вик и се опита да си проправи път. Ренин вече бе наблизо. Той видя как братът на свой ред се осведоми за случилото се, проби си път с лакти и каза на митничарите:
— Аз съм приятел на Ембревал! Ето моята визитна картичка, Фредерик Астенг… Моята сестра — Жермен Астенг, е близка приятелка на г-жа Ембревал. Те ни чакаха… Ние имахме среща!
Пуснаха ги да минат. Без да каже дума, Ренин, който вървеше след тях, ги последва, придружен от Ортанз. На втория етаж семейство Ембревал заемаше четири стаи и един хол. Сестрата се спусна към една от тези стаи и се хвърли на колене пред леглото, на което бе положен трупът. Терез Ембревал беше в хола и хлипаше сред няколко мълчаливи лица. Братът седна до нея, хвана я за ръцете и произнесе с треперещ глас:
— Моя бедна приятелко… Моя бедна приятелко… Ренин и Ортанз дълго наблюдаваха двойката, която образуваха те, и Ортанз прошепна:
— Нима заради този тип е извършила убийството? Невъзможно!
— И все пак — отбеляза Ренин, — те се познават, а ние знаем, че Фредерик Астенг и неговата сестра познават едно трето лице, което им е било съучастник. Така че…
— Невъзможно! — повтори Ортанз.
Тя изпитваше към младата жена такава симпатия, че след като Фредерик Астенг стана, отиде да седне до г-жа Ембревал и я утеши с нежен глас. Сълзите на клетата я смущаваха дълбоко. Ренин още от началото се зае да наблюдава брата и сестрата, сякаш това имаше важно значение. Той не изпускаше от очи Фредерик Астенг, който с безразличен вид започна грижлив оглед на апартамента, разгледа салона, влезе във всички стаи, смеси се с групите и заразпитва как е извършено убийството. Два пъти неговата сестра идва да му каже нещо. После той се върна при г-жа Ембревал и отново седна до нея, изпълнен със състрадание и загриженост. Накрая той проведе със сестра си в преддверието едно дълго съвещание, след което двамата се разделиха като хора, споразумели се по всички въпроси. Фредерик си отиде. Всичко това продължи тридесет и четири минути. Тъкмо в този момент пред хижите спря автомобилът, от който слязоха следователят и прокурорът. Ренин, който очакваше да пристигнат по-късно, каза на Ортанз: