— Трябва да се бърза. За нищо на света не се отделяйте от г-жа Ембревал.
Полицаите предупредиха лицата, чиито показания можеха да бъдат полезни, че трябва да се съберат на плажа, където следователят ще започне предварителна анкета. След това трябваше да отиде при г-жа Ембревал. Всички присъстващи излязоха. Останаха само двамата пазачи и Жермен Астенг. Тя коленичи за последен път до мъртвия и надвесена над него с глава между дланите си, дълго се моли. После се изправи и отвори вратата към стълбата, на която се появи Ренин.
— Искам да ви кажа нещо, госпожо. Тя се изненада и отговори:
— Кажете, господине, слушам Ви.
— Не тук.
— А къде, господине?
— В хола.
— Не — каза тя живо.
— Защо? Въпреки че дори не й стиснахте ръката, аз предполагам, че г-жа Ембревал е ваша приятелка?
Той не й даде време да размисли и я въведе в другата стая, затвори вратата и като се спусна към г-жа Ембревал, която искаше да излезе и да се върне в стаята си. Той каза:
— Не, госпожо, слушайте. Заклевам Ви. Присъствието на г-жа Астенг не трябва да ви кара да се оттегляте. Ще разговаряме за много сериозни неща и без да губим време.
Изправени една пред друга, двете жени се гледаха с еднакво изражение на неумолима омраза, през която прозираха и при двете еднакво душевно смущение и еднакво овладян гняв. Ортанз, която мислеше, че са приятелки и донякъде и съучастнички, остана ужасена от сблъсъка, който назряваше и който неизбежно щеше да стане. Тя накара насила Терез Ембревал да седне отново, докато Ренин застана в средата на стаята и произнесе с твърд глас:
— Случайността ме осведоми за истината и ще ми позволи да ви спася и двете, ако желаете да ми помогнете, като ми дадете искрено обяснение и сведенията, от които се нуждая. Всяка от вас знае каква е опасността, защото всяка от вас в душата си познава злото, за което е отговорна. Но омразата ви замайва главите и се налага аз да гледам трезво и да действам. След половин час следователят ще бъде тук. Дотогава споразумението трябва да стане.
И двете подскочиха, сякаш бяха блъснати от тази дума.
— Да, споразумението — повтори той повелително. — Доброволно или не, то ще бъде постигнато. Не става въпрос само за вас двете, а и за малките ви дъщери, г-жо Ембревал. Понеже обстоятелствата ме изпречиха на техния път, за да ги защитавам и за да ги спася, аз трябва да се намеся. Една грешка, една излишна дума и те са загубени. А това няма да стане.
При споменаването на децата й г-жа Ембревал се бе отпуснала и хлипаше. Жермен Астенг повдигна рамене и тръгна към вратата, на което Ренин отново се противопостави.
— Къде отивате?
— Покани ме следователят.
— Не.
— Да. Както и всички, които могат да дадат показания.
— Но вие не бяхте там. Вие не знаехте нищо за станалото. Никой не знае нищо за това престъпление.
— Аз знам кой го е извършил.
— Невъзможно!
— Терез Ембревал.
Обвинението бе хвърлено в изблик на гняв и с жест на бясна закана.
— Нещастница! — извика г-жа Ембревал, като се спусна към нея. — Махай се! Махай се! Ах, каква мизерница е тази жена!
Ортанз се мъчеше да я спре, но Ренин й каза тихо:
— Оставете ги, тъкмо това исках… да ги хвърля една против друга и така да хвърля пълна светлина върху случая.
Обидата накара г-жа Астенг да направи усилие да се пошегува. Стиснала устни, тя изръмжа:
— Нещастница ли? Защо? Защото те обвинявам ли?
— Съвсем не! Съвсем не! Ти си една нещастница! Чуваш ли, Жермен, нещастница!
Терез Ембревал повтаряше обидата, сякаш тя й носеше облекчение. Гневът й стихваше. Може би и нямаше повече сили да продължи борбата и затова госпожа Астенг мина в атака. С протегнати юмруци и разстроено лице, остаряла с десетина години, тя изкрещя:
— Ти ли! Ти ли дръзваш да ме обиждаш? Ти! След твоето престъпление! Ти се осмеляваш да вдигнеш очи, когато човекът, който си убила, е там, на своя смъртен одър! Ах, ако една от нас двете е нещастница, ти знаеш добре кой е това, Терез! Ти уби твоя мъж!