Всяка дума от нейното признание беше самата истина. Тези, които я слушаха, го чувстваха дълбоко, и за Ортанз и Ренин нямаше нищо по-покъртително и по-трагично. Тя бе седнала отново, изчерпала силите си, но продължаваше да произнася неразбираемите думи и постепенно, навеждайки се над нея, можаха да чуят:
— Аз мислех, че той ще се развика и че ще ме арестуват… Нищо. Това бе станало така и при такива обстоятелства, че никой нищо не видя. Нещо повече. Жак се изправи едновременно с мен и ето че не падна! Не, той не падна! Удареният от мен оставаше прав! От терасата, където се бях изкачила отново, аз го видях. Той наметна сакото на раменете си, очевидно за да скрие своята рана, и се отдалечи клатушкайки се… Или едва, едва толкова, че само аз можех да забележа. Той дори поговори с приятелите, които играеха на карти, а после се отправи към кабината и изчезна. Миг след това аз се прибрах. Бях убедена, че всичко е само лош сън… Че не бях убила… Или че поне раната е лека. Жак щеше да излезе… Бях сигурна в това… Аз наблюдавах от моя балкон… Ако си бях помислила само за секунда, че той има нужда от помощ, щях да изтичам при него… Но наистина, аз не знаех, аз не отгатнах… Говори се за предчувствие… Не е вярно. Аз бях абсолютно спокойна, спокойна като човек, събудил се след кошмар, споменът за който отлита. Не, заклевам ви се, аз нищо не знаех… чак до момента…
Тя млъкна. Ридания я задушаваха. Ренин довърши:
— До момента, когато дойдоха да ви известят? Терез прошепна:
— Да… Едва тогава осъзнах какво съм извършила… И почувствах, че полудявам и че ще извикам на всички тези хора: „Но това съм аз, не търсете, ето камата… аз съм виновната.“ Да, щях да извикам това, когато изведнъж го видях него, клетия мой Жак… Носеха го… Лицето му беше много спокойно… Много нежно… И пред него аз разбрах моя дълг… Както той бе разбрал своя… Заради децата умря и всичко скри. Аз също ще мълча. Виновни сме и двамата за убийството, на което стана жертва той. Ние двамата трябваше да направим всичко престъплението да не се прехвърли върху тях… В своята агония той ясно бе видял това… Той бе имал нечутата смелост да върви, да отговаря на зададените му въпроси и да се затвори, за да умре. Беше направил това, заличавайки наведнъж всички свои грешки, и така ми даваше своята прошка, защото не ме издаде… и ми заповядваше да мълча… да се защитавам… против всички… и най-вече против теб, Жермен.
Тя произнесе последните думи с по-голяма твърдост. Потресена отначало от несъзнателния акт, който бе извършила, убивайки своя мъж, сега възвръщаше постепенно силите си, мислейки за това, което бе направил той, и въоръжавайки се със същата воля. Пред интригантката, чиято омраза беше довела и двамата до смъртта и престъплението, тя стискаше юмруци, готова вече да се бори. Жермен Астенг не помръдваше. Слушаше я мълчаливо, с неумолимо лице, чийто израз ставаше все по-навъсен, колкото повече признанията на Терез ставаха по-точни. Никакво вълнение не я разнежваше, никакво угризение не покълваше в душата й. Накрая върху тънките й устни се появи лека усмивка. Тя сякаш се радваше на начина, по който се бяха развили събитията. Защото държеше в ръце своята плячка.
Бавно, с вдигнати към огледалото очи, тя оправи шапката си и се напудри. После тръгна към вратата. Терез се спусна след нея.
— Къде отиваш?
— Където ми харесва.
— При следователя ли!
— Вероятно!
— Ти няма да минеш.
— Добре. Ще го чакам тук.
— А ще му кажеш ли?
— По дяволите! Ще му съобщя всичко, което ти току-що каза, всичко, което ти има наивността да признаеш. Нима ще се усъмни? Ти ми даде всички обяснения.
Терез я сграбчи за раменете.
— Да, но аз ще му дам и други в същото време, Жермен, и те те засягат. Щом аз ще бъда загубена, ще бъдеш и ти.
— Не можеш да направиш нищо против мен.
— Мога да те издам. Да покажа писмата.
— Кои писма?
— Тези, в които пишеш за моята смърт.
— Лъжи! Терез! Ти знаеш, че този прословут заговор против теб съществува само в твоето въображение. Нито Жак, нито аз желаехме твоята смърт.
— Ти я искаше. Твоите писма те осъждат.
— Лъжи! Това бяха писма от приятелка до приятел.
— Писма на любовница и съучастница.
— Докажи го.
— Те са тук, в портфейла на Жак.