— Не.
— Какво?
— Казвам, че тези писма не са там. Аз си ги взех… Или по-скоро моят брат ги взе.
— Ти си ги откраднала, нещастнице! Ти ще ми ги върнеш — се провикна Терез, като я блъсна.
— Не са у мен. Брат ми ги взе и ги отнесе.
— Той ще ми ги върне.
— Той замина.
— Ще го задържат.
— Сигурно ще го намерят, но не и писмата. Такива писма не се пазят, те се унищожават.
Терез се олюля и протегна отчаяно ръце към Ренин.
— Тя казва истината — потвърди той. — Аз проследих действията на брат й, докато пребъркваше вашата чанта. Той взе портфейла и го прегледа пред сестра си, после го върна на мястото му и замина с писмата.
Ренин направи пауза и добави:
— Или поне с пет от писмата.
Фразата бе произнесена небрежно, но всички схванаха нейното голямо значение. Двете жени се приближиха до него. Какво искаше да каже той? Ако Фредерик Астенг беше отнесъл само пет писма, тогава къде е шестото?
— Предполагам — каза Ренин, — че когато портфейлът се е изхлузил от жилетката, това писмо е изпаднало от него заедно със снимката, която г-жа Ембревал е взела.
— Откъде знаете? Откъде знаете? — попита г-жа Астенг.
— Аз го намерих в джоба на неговото сако, закачено близо до леглото. Ето го. То е подписано Жермен Астенг. И е напълно достатъчно, за да потвърди намеренията на тази, която го е написала, и съветите за убийство, които е давала на своя любовник. Аз дори не мога да разбера как една толкова ловка жена е могла да извърши подобна непредпазливост.
Г-жа Астенг беше смъртно бледа и толкова объркана, че дори не се опита да се защити. Ренин продължи, като се обърна към нея:
— За мен, госпожо, вие носите отговорността за всичко, което стана. Без съмнение разорена, изчерпила своите финансови средства, вие искахте да се възползвате от любовта, която изпитваше към вас г-н Ембревал, за да го накарате да се ожени за вас въпреки всичко и да сложите ръка върху неговото богатство. Тази алчност, тези отвратителни сметки аз мога да ги докажа. Няколко минути след мен вие пребъркахте джоба на сакото. Но аз бях извадил шестото писмо и бях оставил само късчето хартия, което вие така настойчиво търсехте. Става въпрос за чек от 100 хиляди франка, подписан от г-н Ембревал в полза на вашия брат… Обикновен сватбен подарък… Това, което се нарича игла за вратовръзка. Според вашите указания брат ви забърза с колата към Хавър и без съмнение преди около четири часа се е явил в банката, в която е депозирана сумата. Впрочем, трябва да ви осведомя, че той не ще я получи, защото аз се обадих и съобщих за убийството на г-н Ембревал, което прекратява всички плащания. От всичко това следва, че правосъдието ще има в свои ръце, ако вие решите да приведете в изпълнение вашите планове за отмъщение, всички необходими доказателства против вас и вашия брат. Бих могъл да добавя към тях едно поучително свидетелство — разказ за телефонния разговор, който бе подслушай между вашия брат и вас миналата седмица, разговор, в който вие говорехте на испански, примесен с явайски. Но аз съм сигурен, че вие няма да ме принудите да вземам тези извънредни мерки и че всички ще се спогодим, нали.
Ренин говореше с впечатляващо спокойствие и с безгрижието на човек, който знае, че никой няма ни най-малко да възрази на неговите думи. Наистина, изглежда, не можеше да сбърка. Той изреждаше събитията така, както бяха станали, и правеше неизбежните изводи, които съответстваха на здравата логика. Оставаше само да му се подчинят. Г-жа Астенг разбра това. Характери като нейния — силни, ожесточени, докато битката е възможна и остава поне малка надежда, че може да бъде спечелена, но позволяват лесно да бъдат подчинени при поражение. Жермен беше много умна и не можеше да не разбере, че и най-малкият опит за съпротива щеше да бъде осуетен от този противник. Тя беше в ръцете му. А в подобни случаи човек се прекланя. И тя се отказа от всякакви по-нататъшни демонстрации, заплахи, гневни изблици и нервни кризи. Тя се преклони.
— Съгласни сме — каза тя. — Какво искате?
— Идете си.
— А ако някой спомене за вашето свидетелство?
— Никой няма да го направи.
— И все пак…
— Отговорете, че не знаете нищо.
Тя си отиде. На прага на вратата тя се поколеба, а после попита през зъби:
— А чекът?
Ренин погледна г-жа Ембревал, която заяви:
— Да го задържи. Не искам тези пари.
Ренин даде на Терез Ембревал точни инструкции как да се държи и как да отговаря на въпросите, които ще й бъдат поставени, и напусна хижата, придружен от Ортанз Даниел. Долу, на плажа, следователят и прокурорът продължаваха своето разследване, правеха измервания, разпитваха свидетелите и се съветваха помежду си.