— Но говорете! Кажете най-после какво имате предвид? Какво предполагате?
— Какво предполагам ли? Всичко и нищо. Но не мога да се освободя от мисълта, че сестра ви е била в опасност.
— Само хипотеза!
— Да, но хипотезите, основани на факти, ме впечатляват. Според мен сцената на отвличането представляваше в действителност не нападение на дърваря срещу щастливата принцеса, а грубо изстъпление, израз на яростта на един артист срещу жената, която обожава, но която не му принадлежи. Естествено, това стана в определените от ролята рамки и никой не е забелязал нищо друго освен добрата игра — никой, с изключение на Роз-Андре. Но аз забелязах такива страстни светкавици в погледа му, в който без съмнение имаше страшни желания и дори склонност към убийство. Ръцете му бяха готови да душат и имаше поне още двадесетина подробности, които говорят, че по онова време инстинктите на този човек са го подтиквали да убие тази жена, която не може да му принадлежи.
— По онова време, може би — склони Ортанз. — Но опасността вероятно вече не съществува, тъй като оттогава са изминали доста месеци.
— Сигурно е така… сигурно е така…, но все пак много ми се иска да се осведомя по-конкретно за това.
— От кого?
— От международната компания, която е правила филма. Я вижте, това е офисът на тази компания. Искате ли да влезете в автомобила и да ме почакате в него няколко минути?
Той повика шофьора си Клеман и се отдалечи. Ренин бе успял да я заинтересува, но въпреки това Ортанз продължаваше да бъде скептично настроена. Всички тези любовни сцени, без да отрича нито скритите в тях желания, нито диващината им, й се бяха сторили обикновена игра на добър артист. По време на целия филм не бе съзряла нищо съмнително, нищо от това, за което Ренин претендираше, че е доловил. И се питаше дали той, с неговото прекалено развито въображение, не греши.
— Е, какво открихте? — попита тя все още с известна доза ирония в гласа, когато той се върна обратно. — Какво узнахте? Мистерия при театрална игра?
— Достатъчно — каза той замислен.
— Какво говорите? Ренин заразказва:
— Този човек се нарича Далбрек. Той е твърде странна личност — затворен, мълчалив, и винаги странящ от колегите си. Никой от тях не е забелязал, че е увлечен по сестра Ви. Но от друга страна, играта му в края на втората част на филма се е харесала толкова много на продуцента, че го е ангажирал веднага за един нов филм. Филмът е сниман в околностите на Париж. Компанията е била доволна от играта му, но изведнъж се случило нещо съвсем неочаквано. На 18 септември сутринта, петък, той отворил с шперц гаража на компанията „Сосиете Мондиал“, взел една разкошна лимузина и офейкал, като задигнал същевременно и 25 000 франка. Разбира се, компанията подала веднага оплакване в полицията и лимузината била открита в неделя — 20 септември — в околностите на Дрьо.
Ортанз, която го слушаше пребледняла, подхвърли:
— Дотук… нищо общо…
— Да, но аз се заинтересувах и какво е станало с Роз-Андре. Сестра ви е пътувала през лятото из страната, след това е стояла около петнадесет дни в областта на Л’Юр, където има някакъв имот, по-точно това е къщичката, където е сниман филмът „Щастливата принцеса“. После, понеже била ангажирана в Америка, се е върнала в Париж, предала багажите си на гарата Сен Лазар и напуснала града в петък на 18 септември, възнамерявайки да нощува в Хавър и после да се качи на параход за Щатите в събота.
— Петък, 18 септември… — измънка Ортанз… — същия ден, когато този човек… Боже мой, да не би да искате да кажете, че я е отвлякъл?
— Това ще го разберем по-късно — каза Ренин. — Клеман има разписанието на Трансатлантическата компания.
Този път Ортанз го придружи до бюрото и сама поиска информация от дирекцията.
Издирванията бяха направени бързо. Съобщиха им, че Роз-Андре е била запазила кабина в парахода Ла Прованс, но той е заминал без нея. Едва на следващия ден в Хавър го настигнала телеграма, подписана от нея, с която се съобщавало, че ще закъснее и че иска багажът й да се предаде в склада. Телеграмата била изпратена от Дрьо.
На излизане от бюрото на компанията Ортанз вече бе силно разколебана в скептицизма си. Не беше възможно всички тези съвпадения да се обяснят другояче, освен с покушение. Събитията се развиваха според предчувствията на Ренин.
Клюмнала глава в автомобила, тя чу как той дава на шофьора адреса на Дирекцията на полицията. Скоро пресякоха центъра на Париж и после тя остана отново известно време сама до кея на дирекцията. Ренин се появи все така делови и забързан:
— Елате — каза той, отваряйки вратата на автомобила.