Выбрать главу

— Приеха ли Ви? — запита тя обезпокоена.

— Нямах за цел да бъда приет. Исках само да установя връзка с инспектор Морисо, онзи същия, който ми изпратиха при случая Дютрьой. Ако в полицията знаят нещо, ще го научим от него.

— Кога?

— По това време той обикновено се намира в кафенето, което виждате ей там на площада.

Влязоха в него и се запътиха към една странична маса, край която забелязаха, че седи главният инспектор, четейки вестник. Морисо вдигна очи и веднага ги позна. Ренин се ръкува с него и заговори без заобикалки:

— Предлагам ви една интересна работа, шефе, която може да ви даде добра възможност да се изявите. Но вие сигурно сте в течение на нещата?

— Каква е работата?

— Далбрек!

Морисо не успя да прикрие изненадата си, но все още се колебаеше дали да говори открито и замрънка с предпазлив тон:

— Да, зная…, писаха в пресата за тези неща… кражба на автомобил… 25 000 франка… утре във вестниците ще има за още едно разкритие на Дирекцията на полицията; известно ни е, че Далбрек е автор на убийството, около което преди година се вдигна толкова шум. Тогава бе убит бижутерът Бурке.

— Става дума за нещо друго — заяви Ренин.

— За какво точно?

— За отвличането, извършено пак от него на 19 септември.

— А! Значи знаете?

— Зная.

— В такъв случай — реши инспекторът, — да идем ей там — и той посочи една още по-закътана маса.

— В събота на 19 септември — продължи вече в новия ъгъл той — посред бял ден действително е била отвлечена една дама от самата улица, както си е правела покупките. Бандитите са били трима и с автомобил, който изчезнал с най-голяма скорост. Вестниците съобщиха за случката, но не посочиха нито името на жертвата, нито на нападателите, тъй като не ги знаеха. Едва, вчера, след като ходихме в Хавър с още няколко агенти, успях да установя самоличността на един от бандитите. Кражбите на двадесет и петте хиляди франка и на автомобила, и отвличането на дамата, изглежда, са извършени от едно и също лице: Далбрек. Но за самоличността на жената нямаме абсолютно никакви данни. Всичките ни разследвания в това отношение останаха безрезултатни.

Около малката маса настъпи дълго мълчание. Ортанз, бледа като платно, хвърляше умолителни погледи към Ренин, сякаш той можеше да проникне изведнъж до самото дъно на мистерията.

— Сигурни ли сте — запита принцът, — че в автомобила е имало трима мъже?

— Да.

— И тримата са пристигнали в Дрьо?

— Не, В Дрьо открихме следите само на двама от тях.

— И сред тях сигурно е бил и Далбрек?

— Едва ли. Нито едно от описанията не се покрива с неговия образ.

Последва ново мълчание, след което Ренин попита инспектора:

— В Хавър ли останаха колегите Ви?

— Да, двама агенти. Ще ги видя утре в едно малко градче Кудебес, където ще нощуваме заедно. Някои сведения ме карат да мисля, че Балбрек е на десния бряг на Сена.

— Добре, инспекторе. Тогава ще се срещнем утре вечер там. Ще ви предам търсения човек.

На следния ден в 8 часа Ортанз и Ренин напуснаха Париж в една широка лимузина, карана от Клеман. По време на пътуването повечето време мълчаха. Въпреки вярата, която хранеше към извънредните способности на Ренин, Ортанз беше прекарала мъчителна нощ и мечтаеше час по-скоро да настъпи развръзката на тази авантюра.

Преминаха през Руан, след това поеха край левия бряг на Сена. Малко преди пладне обядваха в една гостилница и тук Ренин, разгънал една голяма карта на пътищата върху масата, показа на Ортанз как, ако се прекара една права линия от Хавър или по-право от Килбьоф (където се преминава Сена) чак до Дрьо (където е бил намерен автомобилът), тази линия минава край западните покрайнини от Бретонската гора.

— В кинокомпанията ми казаха, че филмът „Щастливата принцеса“ е сниман в Бретонската гора — продължи той. — И въпросът, който просто се натрапва, е следният: Дали станал вече господар над волята и съдбата на Роз-Андре, Далбрек не е достигнал до идеята да скрие там плячката си, а двамата му съучастници да продължат за Дрьо и оттам да се върнат в Париж? Пещерата от филма е съвсем близо до това място. Как да не отиде в нея? Нали когато няколко месеца преди това е тичал към тази пещера, той е държал в ръцете си, пристиснал е до тялото си, почти е докоснал с устни жената на своите въжделения, и която сега, току-що, е завладял? За него е съвсем логично да повтори по силата на обстоятелствата предишната авантюра, но този път в действителността… Роз-Андре е негова пленница. И е невъзможно някой да й помогне. Гората е необятна и безлюдна. Тази нощ или през една от следващите Роз-Андре трябва да бъде негова…