Така, едва за двадесет и четири часа, ръководейки се единствено от бледите симптоми в поведението на един артист, Серж Ренин бе проникнал само чрез психологически анализ в самото сърце на драмата. Далбрек бе действал и в действителния живот като в измисления от киното. Ренин, вървейки стъпка по стъпка по пътя, който Далбрек бе изминал отново под влиянието на филма, бе дошъл на същото място, където дърварят държеше сега своята пленница — щастливата принцеса.
Далбрек бе облечен като безработен, в окърпени парцаливи дрехи. На рамото си носеше познатата дърварска брадва.
Той отключи катинара на външната врата, прекоси овощната градина и се загуби зад дръвчетата, закриващи част от фасадата на къщата.
Ренин стисна ръката на Ортанз, която спонтанно искаше да изтича след него.
— О, Боже, нима ще оставим този разбойник да влезе при нея… — шепнеше отчаяно тя. — Но тогава…
— Ами ако има съучастници? И ако те вече са ни забелязали и ни дебнат?
— Все ми е едно, трябва да я спасим, не разбирате ли?
— Ами ако ни забележат и ние пристигнем късно, за да я защитим? Ако в яростта си той я убие?
Продължиха да чакат. Измина още един час. Бездействието ги изнервяше. Ортанз се разплакваше от време на време, но хапеше устни.
Най-после започна да се здрачава. Сенките на хълмовете вече се протягаха над ябълковите дървета, когато внезапно вратата на фасадата се отвори и през нея излезе една двойка. Телата им бяха плътно притиснати, но въпреки това можеха да се различат краката на мъжа и тялото на жената, което той носеше на ръцете си, притискайки го силно до гърдите си.
— Той!… Той и Роз!… — промълви изплашена Ортанз. — Ах, Ренин, спасете я.
Далбрек затича сред дърветата като луд. Смееше се и крещеше. Въпреки товара си той правеше огромни скокове и приличаше на пиян от радост и от кръвожадност фантастичен звяр. В свободната си ръка той размахваше брадвата, която бляскаше между дърветата, а Роз пищеше от ужас. Така прекоси овощната градина на шир и длъж по всичките й посоки, препуска дълго насам и натам и най-после изведнъж се спря до един кладенец. Наведе се над него и на няколко пъти направи движения, сякаш я хвърляше в него.
Гледката бе ужасна. Ортанз се бе вцепенила. Щеше ли да се реши престъпникът да извърши ужасния акт? Но не, това бе, без съмнение, само заплаха, ужасът от която трябваше да застави младата жена да бъде послушна, защото той тръгна изведнъж към главния вход и я отнесе отново в къщата. Чу се щракването на ключалката и вратата бе отново здраво затворена.
През цялото това време Ренин не се бе дори помръднал. Ортанз го задърпа отчаяно за дрехите, изумена и недоумяваща, молейки го през сълзи:
— Спасете я… Той е луд… Ще я убие… Моля Ви.
В този миг мъжът предприе изведнъж нова офанзива срещу своята жертва. Единият от прозорците се отвори и първобитният звяр спусна през него Роз-Андре, като я люлееше във въздуха така, сякаш всеки миг ще я захвърли.
Но или пак не се реши, или всичко отново бе само закана. Накрая вероятно преценил, че Роз е достатъчно смазана психически, я прибра отново в стаята.
Ортанз вече изнемогваше. Вледенените й ръце се бяха вкопчили в ръката на Ренин и той чувстваше, че тя цялата трепери.
— Ох! Моля Ви… моля Ви… какво чакате още? Ренин като че ли се съгласи да действа, но заяви:
— Нищо не ни принуждава да бързаме… Напротив… Трябва да се обмисли…
— Боже мой! Да се обмисли! Но Роз… Роз… може да бъде убита всеки миг.
Тръгнаха, но Ортанз трябваше да се облегне на него, тъй като вече нямаше сили да върви. Започнаха да приближават. Ренин й помогна да прескочи живия плет. Вече ставаше все по-тъмно и нощта ги криеше от очите на бандита.
Ренин заобиколи мълчаливо овощната градина и двамата спряха зад къщата. Оттук някъде Далбрек бе влязъл първия път в нея. Видяха малка врата, която вероятно водеше към кухнята и която бе достатъчно Ренин да блъсне само веднъж, за да се откърти, но преди това той искаше да узнае какво става вътре.
— Не мога да разбера… Не мога да разбера… — въздишаше Ортанз.
— Аз пък май започвам да разбирам — подхвърли Ренин.
Заобиколиха къщата и се притаиха зад дебелите дървета. Ренин се промъкна под един от прозорците на партера.
— Чуйте — каза той, — отвътре се чуват гласове… Идват от онази стая.
Говорът предполагаше, че помещението е осветено. Ренин отстрани растенията, които покриваха затворените кепенци на прозорците, и между два от тях, които не прилепваха плътно, съзря светлина.
Вкара внимателно острието на ножа си в този процеп и го повдигна бавно нагоре, за да откачи вътрешната кука. Кепенците се отвориха, но тежки платнени пердета закриваха плътно прозореца отвътре.