— Искате да се качите на перваза ли? — прошепна Ортанз.
— Да, и да изрежа едно от стъклата, защото може да се наложи да насоча револвера в лицето му.
Той изпълзя много предпазливо и се изправи на прозореца. С едната си ръка стискаше револвера, а с другата елмаз.
— Виждате ли я? — шепнеше възбудено Ортанз. Ренин залепи чело до стъклото и неволно възкликна смаяно.
— Боже мой — каза той, — не мога да повярвам на очите си!
— Стреляйте! Стреляйте! — настояваше Ортанз.
Вместо това от устата на Ренин се изтръгна едно:
— Дявол да го вземе!
Треперейки цяла, тя също сложи коляното си върху перваза на прозореца. Ренин я подхвана и издигна, за да може да гледа и тя.
— Погледнете.
— Ах! — извика изумена този път тя.
— Е, какво ще кажете? Аз подозирах нещо такова, но чак пък това!
Две лампи без абажур и около двадесет свещи осветяваха един луксозно обзаведен хол, обграден с дивани и постлан с голям персийски килим. Върху един от тези дивани бе полулегнала Роз-Андре. Беше облечена в роклята от ламе, която носеше и във филма „Щастливата принцеса“, която разкриваше красивите й рамене.
Косите й бяха украсени с бижута и бисери.
Далбрек стоеше на колене в краката й върху една възглавничка. Беше облечен в дрехи на ловец и я съзерцаваше в екстаз. Роз се усмихваше щастлива и галеше косата му. Наведе се към него и го целуна — първо по челото, после двамата замряха в страстна целувка. При това очите на отвлечената блажено се притвориха. Каква страстна сцена! Съединени с поглед, с устни, с треперещите си ръце, с Младежкото си желание, тези две същества очевидно се обичаха с пламенна, луда любов. Чувстваше се, че в усамотението и тишината на тази къщурка не ги интересува нищо друго освен техните целувки и нежности.
Ортанз не можеше да отдели погледа си от тази неочаквана гледка. Това ли бе мъжът, който до преди малко подхвърляше тази жена в нещо като танц на смъртта, който имаше вид на човек, който иска да я убие? Това сестра й ли беше наистина? Ортанз не можеше да я познае. Виждаше пред себе си една съвсем друга жена, с една нова хубост и преобразена от едно чувство, за силата на което Ортанз само се досещаше.
— Боже мой — измърмори тя, — колко много го обича. И то такъв човек, нима е възможно?
Ренин се смъкна бавно през прозореца. После се обърна, хвана Ортанз през кръста и я понесе на ръце така, както бе направил това Далбрек с Роз-Андре. Пренесе я през живия плет, постави я под короната на едно дърво и като потри ръце, каза със смях:
— Това май наистина е смешно, нали? Ортанз не възрази и той продължи весело:
— Боже мой, какво комично положение, а? Роз-Андре не само е свободна, но и изживява една прекрасна любов. И с кого о, Господи? С един намазан с помада дървар, когото целува непрекъснато…, а ние я търсим на дъното на пещерата или затворена зад девет врати. О, тя сигурно е почувствала ужаса на пленничеството и съм убеден, че първата нощ е била хвърлена полумъртва в онази пещера. Но само една нощ е била достатъчна, за да я укроти, и Далбрек й се е сторил след това очарователен като красивия принц. Само една нощ…, която им е показала, че са родени един за друг, в която са решили да не се разделят. След което са потърсили подслон тук, скрити от целия свят. И какво мислиш е довело Роз-Андре до Кло-Жоли? Меден месец от няколко седмици? Съвсем не! Те и тъй и тъй остават заедно за цял живот. Не, те са решили да тръгнат веднага по-нататък по очарователния и красив път, който са избрали, и са дошли да се подготвят за предстоящите снимки. Нали в „Щастливата принцеса“ Далбрек е постигнал успех, който надхвърля всяко очакване! И ето го бъдещето: Лос Анжелис, Съединените щати, богатство и свобода… И те са решили да не губят нито минута. Веднага да пристъпят към работа. И така, ние ги изненадваме и сами се превръщаме в изумени зрители. Защото попадаме при тях в разгара на една репетиция, когато двамата играят драмата на лудостта и смъртта. Ще ви призная, че в този момент аз вече малко се съмнявам в истинността на тези сцени. Помислих си: не е ли това филмов епизод? Но да предвидя чак такава любовна интрига в Кло-Жоли? О, от това бях твърде далече и аз. Нали и на екрана, и на сцената щастливите принцеси се съпротивляват пред насилниците и накрая или успяват да се спасят, или се самоубиват, за да запазят честта си. Как можех да предположа, че тази тук ще предпочете „позора“ пред смъртта?
Авантюрата несъмнено развеселяваше Ренин и той продължи:
— Не, дявол да го вземе, не по този начин стават нещата във филмите. И това именно ме вкара в погрешния път. Аз имах предвид филма „Щастливата принцеса“ от самото начало и вървях напред, като стъпвах в направените вече от него дири. Ах, този дявол Далбрек, така ни надхитри. Противно на всички правила, Роз-Андре взе, че тръгна по лошия път и ето ти как само за няколко часа жертвата се превърна в най-влюбената от всички принцеси! Ах този хитрец Далбрек! Та той е превъзходен Дон Жуан. Артист! Пътуващ комедиант! И на всичко отгоре и почтен човек, нежен и предан. Карай! Хващам се на бас, че ще открият истинския убиец на бижутера Бурке и че това няма да бъде той!