Жан-Луи възнегодува. Искаше му се да се изплъзне от властта на този човек.
— Да, но това го твърдите вие… — каза саркастично той.
— Така е било — подчерта категорично Ренин. — Не е необходимо да се присъства на определена случка, за да се разбере тя. Разумът и интуицията ни дават доказателства, не по-малко съкрушителни от самите факти. Акушерката Бусиньол крие някаква тайна, която ние не знаем.
С дрезгав глас Жан-Луи, заеквайки каза:
— Тогава да побързаме! Тя живее в Карекс!… Можем да я извикаме.
Една от двете майки веднага възкликна:
— Отивам да я доведа.
— Не — възрази Ренин. — Не трябва да ходи никой от вас тримата.
Ортанз предложи:
— Съгласен ли сте да отида аз? Ще взема автомобила и ще убедя жената да дойде с мен тук. Къде живее тя?
— В центъра на Карекс — обясни Жан-Луи, — има едно малко дюкянче. Шофьорът ще ви го покаже… Г-ца Бусиньол… я познават всички.
— Но най-важното, мила приятелко, не я предупреждавайте за нищо. Ако се безпокои, толкова по-добре. Но не бива да знае защо я викаме. Това е необходимо, ако искаме да успеем.
Ортанз тръгна. Измина около половин час в напрегнато мълчание.
Ренин се разхождаше из залата, в която красивите старинни мебели, скъпите килими и изящните подвързии на книги показваха, че Жан-Луи има добър вкус. Това помещение беше наистина негово. През полуотворените към страничните малки апартаменти врати се забелязваше лошият вкус на двете майки. Ренин приближи до младежа и пошепна:
— Богати ли са?
— Да.
— А вие?
— Прехвърлиха ми тази къща заедно с околните земи. Всичко това осигурява предостатъчно моето съществуване.
— Те имат ли роднини?
— Имат сестри — и едната, и другата.
— Следователно могат да отидат да живеят при тях, нали?
— Да, и вече са обмисляли тази възможност. Но… господине… не е там въпросът… Страхувам се, че вашата намеса ще бъде безрезултатна. Заявявам ви още веднъж…
Шумът от пристигналия автомобил прекъсна думите му. Двете жени скочиха и бяха готови да започнат да разпитват акушерката веднага, но Ренин каза повелително:
— Оставете на мен да говоря с нея и не се учудвайте на начина ми на действие, колкото и необикновен да ви се види. В случая не трябва само да й задаваме въпроси, а да я изплашим, за да я сломим. След като се обърка, тя няма да може да обмисля всичко, ще започне да греши и после вече ще проговори.
Автомобилът направи завой и спря пред прозорците.
Ортанз скочи и протегна ръка на една възрастна жена с боне на главата, кадифен черен корсаж и дебела тъмна пола.
Новодошлата бе с остри черти на лицето и изпъкнали зъби. Тя пристъпи страхливо и смаяно в тази зала, от която докторът я бе изгонил някога, и с несигурност в гласа попита:
— Какво има, г-жа д’Ормивал? Добър ден, г-жа Вобоа. Жените не отговориха. Ренин се приближи към нея и строго и натъртено каза:
— Какво ли, госпожице Бусиньол? Ей сега ще ви го съобщя. Но преди това искам да ви предупредя, че искаме от вас да преценявате правилно всяка моя, а и всяка своя дума.
В този миг имаше вид на съдебен следовател, за когото виновността на лицето, което разпитва, е вече доказана.
И той формулира нещата така:
— Госпожице Бусиньол, натоварен съм от парижката полиция да установя истината по една драма, която се е разиграла тук преди двадесет и седем години. В нея вие сте играли главната роля и сте скрили истината. Аз съм тук, за да събера доказателства за това, защото поради вашите фалшиви показания гражданското състояние на едно от децата, родено през тази нощ, не е ясно. В тази област неверните показания се считат за престъпление, което според законите се наказва. Следователно, ще бъда принуден да ви отведа в Париж, където в присъствието на вашия адвокат ще бъдете подложена на сериозен разпит.
— В Париж?… разпит… мой адвокат…? — изохка г-ца Бусиньол.
— Налага се да потърсите такъв, госпожице, тъй като може да бъдете и арестувана. Възможно е обаче… — натърти Ренин, — ако вие още сега направите пълни самопризнания, които да поправят последствията от вашата грешка, това да ви се размине.
Старата жена се бе разтреперила цялата. Зъбите й тракаха от ужас. Очевидно бе неспособна вече да се съпротивлява.
— Готова ли сте да признаете всичко? — запита Ренин. Но тя все пак се опита да отрича.
— Нямам какво да призная, тъй като нищо не съм извършила.