И без да му даде възможност да размишлява повече, той го изтика към стаята му, за да се преоблече.
Половин час по-късно Жан-Луи напускаше къщата.
Когато стигнаха до гара Генган и Жан-Луи отиде да предаде куфарите си, Ренин каза на Ортанз:
— Той ще се върне едва след венчавката. Всичко се нарежда, доволна ли сте?
— Да, бедната Женевиев ще бъде щастлива — засмя се тя.
След като се настаниха във влака, двамата отидоха във вагон-ресторанта. Вече привършваха обеда, когато Ренин запротестира. Беше задал на Ортанз много въпроси, на които тя бе отговорила само едносрично.
— Но какво става с вас. Какво има…, мила приятелко? Изглеждате така замислена.
— Аз? О, не.
— Да, да, познавам ви достатъчно добре. Хайде, стига мълчание.
Ортанз се усмихна.
— Е добре! Понеже толкова много искате да узнаете дали съм доволна, ще ви кажа, че… естествено, да. Доволна съм за г-ца Женевиев Еймар… Но… от гледна точка на самата авантюра…
— Изглежда ви неизяснена?
— Да, случаят е недовършен.
— В какъв смисъл?
— Не зная. Може би самопризнанията на тази жена… Това стана толкова непредвидено и толкова бързо!
— Хайде, хайде… — засмя се Ренин. — Мислите си, че много набързо я свърших. Но в тоя момент не ми трябваха повече приказки.
— Как така?
— Ами ако беше започнала да обяснява с подробности, всички щяха да се усъмнят в това, което разказва.
— Да се усъмнят?
— Ами, разбира се. Историята, която ни поднесе г-ца Бусиньол, е чиста измислица. Този господин, който идва през нощта с дете в джоба и си отива с труп, та това е съвсем несъстоятелно. Но какво да направя, мила приятелко, нямах достатъчно време, за да й режисирам по-изящно ролята.
Ортанз го гледаше смаяна.
— Какво? Какво? — промълви тя.
— Как, какво? Ами тази жена е една доста тъпоумна селянка. При това и двамата с нея бързахме, и аз и тя. Затова попретупахме набързо нещата…, но тя доста добре рецитира репликите си. Беше в тон… Смущението… Вътрешната борба… Сълзите…
— Но възможно ли е това?… Възможно ли е? — питаше Ортанз. — Значи вие сте я виждали предварително?
— Ами да, още тази сутрин, когато пристигнахме! Докато вие си поправяхте тоалета в хотела в Карекс, аз се поразтичах за сведения. Драмата д’Ормивал — Вобоа е известна в цялата околност и веднага ми посочиха старата акушерка г-ца Бусиньол. С нея нещата се наредиха доста бързо. Бяха необходими три минути, за да се измисли новата версия и 10 000 франка, за да се съгласи да я повтори пред публиката в къщата.
— Но тази история е съвсем неправдоподобна!
— Не чак толкова. Нали и вие й повярвахте. Другите също. А това беше главното. Трябваше с един замах да се събори една истина от двадесет и седем години, при това истина, която беше още по-здрава, понеже беше съградена върху действителни факти. Ето защо трябваше да я натисна с всички сили. Невъзможността да се установи самоличността на двете деца? Отрекох я! Объркването на децата? Лъжа! Тримата жертви на нещо, което аз не зная, но техен дълг е да го изяснят… Лесна работа, провикна се Жан-Луи. Да повикаме веднага г-ца Бусиньол. И г-ца Бусиньол идва и произнася тихо малката си реч, която й бях измислил. Всичко беше театрален трик. Ужасен, наистина. Но аз все пак успях да се възползвам от него, за да освободя младия мъж от капана, в който беше попаднал.
Ортанз изправи глава.
— Но те ще се окопитят и тримата! И ще размислят.
— Никога! Аз ги извадих от пъкъла, в който се мъчат вече четвърт век, а вие смятате, че те биха желали отново да се хвърлят в него? Това са хора, които само от едно погрешно чувство за дълг не са имали смелостта да се спасят, и сега ще се заловят за свободата, която им давам. Преди нашето заминаване чух как г-жа д’Ормивал и г-жа Вобоа си говореха за незабавното си преселване. При мисълта, че повече няма да се видят, те бяха вече съвсем любезни една към друга.
— Ами Жан-Луи?
— Жан-Луи! Та той вече е страдал предостатъчно от двете си майки. Дявол да го вземе, да имаш две майки в истинския живот е невъзможно. Ето ти най-комичното положение за един мъж. Когато алтернативата е две майки или нито една, колебанието е изключено. Но най-важното е, че Жан-Луи обича Женевиев. И той, според мен, я обича достатъчно, за да не се тревожи чак толкова за двете баби. Хайде, успокойте се поне в това отношение. Щастието на младите е осигурено, та нали искахте точно това. По-важно е, че целта бе постигната, а не средствата, които употребихме. И ако има загадки, които се разкриват благодарение на угарка от цигара, шише за вода и кутия за шапки, защо да няма такива, които изискват психоанализ и чието решение е чисто психологическо.