— Господин управител, една дама, моя близка приятелка, изчезна преди няколко дни по същия начин като другите шест жертви.
— Как? — подскочи г-н Дьо Луртие. — Но аз следя внимателно вестниците и не прочетох никъде, че на 18 октомври е станало такова нещо.
— Уви, станало е. Една млада жена, която обичам — г-жа Даниел, е била отвлечена точно на тази дата.
— И сега сме 24-ти.
— Точно така и в други ден престъплението би трябвало да бъде извършено.
— Но това е ужасно! Трябва на всяка цена да бъде предотвратено…
— Може би ще успея с вашата помощ, господин управител.
— Подадохте ли вече заявление?
— Не. Намираме се пред една голяма загадка, пред една, така да се каже, компактна мистерия, която няма никаква пукнатина, през която да надникне и най-острият поглед. Следователно е излишно да се очаква разкриване чрез обикновените методи: изучаване на мястото, следствие, отпечатъци и т.н. Ако те не са помогнали в предишните случаи, няма смисъл да си губим времето с тях и сега. Такъв рафиниран противник, очевидно, няма да остави след себе си нито една от типичните следи, за които се залавя веднага всеки професионален полицай.
— Но тогава какво сте предприели?
— Преди да действам, в продължение на четири дни обмислях.
Г-н Дьо Луртие-Вано загледа своя събеседник и с иронични нотки в гласа подхвърли:
— И какви са резултатите от това съзерцание?
— Най-напред — продължи Ренин без да се засяга — разгледах всички тези престъпления като едно цяло. Никой не го е направил досега, но това ми даде възможност да открия общото, да отстраня всичко излишно, целия баласт от най-различни хипотези. Понеже не бе възможно да се открият мотивите за всички тези престъпни деяния, аз просто обособих категорията индивиди, които са способни да извършат това.
— И коя е тази категория?
— Категорията на лудите, господин управител.
Г-н Дьо Луртие-Вано подскочи.
— Луди ли? Кои луди?
— Господин управител, жената, която наричат Дамата с брадвата, е луда!
— Но, ако е тъй, тя би трябвало да е затворена в лудница!
— Не зная, може и да е затворена. Но може и да принадлежи към числото на онези полулуди, безобидни на вид хора, които са почти извън лекарски надзор и които имат напълно възможността да се отдават на своите мании и инстинкти, в случая като едно кръвожадно животно? Няма нищо по-опасно от тези същества. Те са много потайни, търпеливи, опасни, непредсказуеми и едновременно логични и методични. Всички тези епитети, господин управител, могат да се прикачат и на Дамата с брадвата. Обладаването на съзнанието от една такава идея и цикличното й повторение, ето характеристиката на такъв един луд. Още не зная каква точно мания се е загнездила в главата на Дамата с брадвата, но зная последствията й, които са винаги едни и същи, завързва жертвата с еднакви връзки, убива я след определено число дни и по един и същ начин — със същия инструмент и с удар на едно и също място — посред челото и точно отвесно. Друг убиец все нещо би променил. Ръката му може да трепне и го подведе. А Дамата с брадвата не трепери. Може да се помисли, че е взела мерки ударът да не се измества дори с милиметър. Трябва ли да ви давам още доказателства и да изследваме всички други факти? Съгласете се, че не. Секретът на енигмата сега ви е известен и вие сигурно сте съгласен с мен, че само луд може да действува по този начин, глупаво, диво, механически, по подобие на часовник, който звъни, или гилотина, която пада…
Г-н Дьо Луртие-Вано изправи глава.
— Действително…, действително… случаят може да бъде обяснен така… и аз също започвам да вярвам, че може би обяснението е точно това. Но ако приемем, че в тази луда витае духът на математическата логичност, не виждам по какъв признак са били избирани жертвите, а тя е удряла почти само бедни. Защо тази, вместо онази?
— Да, господин управител, вие ми поставяте въпрос, който и аз съм си задавал, и то от самото начало — възкликна Ренин. — Отговорът на тази задача ми създаде големи затруднения, докато го намеря! Защо Ортанз Даниел е била предпочетена пред друга? Защо между два милиона жени, които са били на разположение на убиеца, той е избрал именно Ортанз? Защо младата Вернисе? Защо мис Уилямсън? Ако нещата стоят така, както си ги представяме в най-общ вид, или, с други думи, ако се основават на сляпата логика, следвана от една луда, непременно трябва да има някакъв подбор! По какъв признак е извършван той?
— И успяхте ли да откриете това?
— Да, открих, и съм могъл да го открия още в самото начало, ако бях изследвал по-внимателно списъка на жертвите. Но тези проблясъци на истината, изглежда, се възприемат само когато мозъкът е пренапрегнат. Двадесетина пъти бях препрочитал и изследвал този списък, без тази малка подробност да ми направи впечатление.