— Жером Винал — прошепна на ухото ми братовчедката.
Младежът не се смути ни най-малко. Съзирайки Натали, той я поздрави много учтиво. В тоя момент Матиас дьо Горн направи крачка напред, но той го изгледа така спокойно, сякаш искаше да каже:
— Е, добре! А после?
Поведението му беше толкова обидно, че двамата Дьо Горн грабнаха пушките си и ги насочиха срещу него. Синът го гледаше особено злобно, но Жером не обърна внимание на заплахата. Изгледа, ги с безразличие и се обърна към гостилничаря:
— Драги Робер, бях дошъл при чичо Васьор, но дюкянчето му е затворено. Не бихте ли се съгласили да му предадете кобура на моя револвер, разпрал се е малко, да го зашие?
Той подаде кожения калъф на стопанина и добави усмихнато:
— Ще задържа револвера, току виж ми потрябвал. Кой знае какво може да се случи…
После младежът извади цигара от сребърната си табакера, запали я и излезе. През прозореца се видя как скочи на коня си и се отдалечи с лек тръс.
— Чистокръвен — каза старият Дьо Горн със завист, и глътна чашка коняк.
Синът му запуши устата с ръка и го принуди да седне. До тях Натали дьо Горн се беше разплакала.
Това е, скъпи приятелю, цялата история. Сам виждате, че не е привлекателна и не заслужава вниманието Ви. В нея няма нищо мистериозно, нищо интересно за вас. Затова не настоявам да се намесите, но много бих искала тази нещастна жена, която, изглежда, е истинска мъченица, да бъде закриляна от някого. Накрая обаче пак ще повторя, нека оставим другите сами да се грижат за себе си, а ние да спрем най-после тези наши, така главоболни опити…
Ла Ронсиер,
Басикур, 14 ноември
…Ортанз Даниел
Ренин дочете писмото, препрочете го още веднъж и реши:
— Всичко върви на добре. Тя иска да спре, понеже вече сме пред седмата авантюра и се страхува, че после, след осмата, която според нашия договор има съвсем специално значение, ще стигнем до края. Тя не иска да участва повече…, макар че й се иска…, за да не проличи, че го желае.
Той отново потри шеговито ръце. Писмото му бе донесло важно доказателство за влиянието, което постепенно и търпеливо бе спечелил над младата жена…
Същата вечер, този ден бе неделя, Ренин се качи на влака и рано сутринта, след като бе пропътувал с файтон два километра по покрития с пухкав бял сняг път, каквото бе разстоянието от малкото градче Помпиня до село Басикур разбра, че пътуването му може да бъде много полезно. Научи, че през нощта били чути три изстрела откъм Маноар-о-Пюи.
— Покровителят на любовта и случайността ми помагат — си каза Ренин. — Изглежда е имало конфликт между съпруга и любовника. Идвам тъкмо навреме.
— Три пушечни изстрела, господин старши. Бога ми — толкова ясно ги чух, както ви виждам — обясняваше един селянин, когото полицаите разпитваха в салона на гостилницата, където Ренин бе току-що влязъл.
— Аз също ги чух — намеси се келнерът от гостилницата. — беше към полунощ. Снегът заваля към девет часа, беше спрял… и изстрелите отекнаха в долината един след друг… бам, бам, бам.
Други петима също свидетелстваха за това. Старшият и хората му нищо не бяха чули, но вече щяха да тръгнат към местопроизшествието, когато неочаквано пристигнаха един слуга от чифлика и една жена, която също каза, че работи при Матиас дьо Горн. Двамата били в отпуск през неделния ден и сега се връщаха от къщата, защото не могли да влязат в нея.
— Портата е затворена, господин стражар. Това се случва за първи път, откакто работя там. Всяка сутрин г-н Матиас още в шест часа сутринта отива и сам я отваря. Всеки ден и зиме, и лете! А сега вече минава осем, а тя е затворена. Виках, тропах, никой не се обажда. Нещо трябва да се е случило, затова идваме при вас.
— Можехте да попитате стария Дьо Горн, бащата, той живее край пътя — забеляза старши-полицаят.
— Боже мой, вярно, но не се сетихме.
— Е, хайде да вървим — реши старшията.
С него тръгнаха още двама полицаи, цяла група селяни и един ключар, които полицаите мобилизираха пътьом. Ренин също се присъедини към групата. На края на селото минаха край двора на стария Дьо Горн. Ренин го позна по описанията на Ортанз в писмата й.
Човечецът кротко впрягаше каруцата ей. Като му съобщиха за случката, той учудено възкликна:
— Три пушечни изстрела ли? Бам, бам, бам? Но, драги мой старши, пушката на Матиас има само две цеви.
— Ами тази затворена врата?
— Понеже спи още дяволът, така е. Снощи беше дошъл тук и двамата изпразнихме цяла бутилка заедно, а може да са били и две, че дори и три… и тази заран си оправя сигурно махмурлука с помощта на Натали.