И яхвайки се върху седалката на превозното си средство — една стара двуколка със закърпен гюрук, той изплющя с камшика и викна на прощаване:
— Довиждане, приятели. Трите ви гърмежа няма да ми попречат да ида на пазар в Помпиня. Довиждане.
Другите продължиха пътя си.
Ренин доближи до старши-полицая, съобщи му името си и се представи:
— Приятел съм на г-ца Ермелин от Ронсиер — каза той — и понеже е твърде рано да я посетя в дома й, бих желал да ми разрешите да обиколя с вас имението. Г-ца Ермелин дружи с г-жа Дьо Горн и ще бъда доволен да я успокоя за слуховете, тъй като, надявам се, нищо лошо не се е случило, нали?
— Ако е имало нещо — отговори старши-стражарят, — ще го прочетем като на карта, понеже има сняг.
Беше млад човек и на вид симпатичен, интелигентен и сръчен. Той веднага забеляза следите от стъпки, които Матиас беше оставил вечерта, когато се е връщал у дома си. Тези следи скоро се смесиха с други, които вървяха в противоположна посока — стъпките на слугата и жената. Скоро групата от полицаите, селяните, ключаря и Ренин стигна до стените на имението. Ключарят лесно отключи вратата.
От нея нататък вече имаше само една следа по снега — тази на Матиас. Личеше, че синът трябва наистина да е бил добра компания на баща си в пиенето. Линията на стъпките му криволичеше, а на някои места бе направо начупена.
Двеста метра по-нататък се извисяваше жилището, наречено Маноар-о-Пюи. Главната му врата беше широко отворена.
— Да влезем — каза старши-полицаят.
Но щом премина прага, измърмори:
— Ох! Ох! Старият Дьо Горн май направи голяма грешка, като не дойде. Тук са се били.
Големият салон на къщата бе в хаотичен безпорядък. Два стола бяха счупени, масата обърната, парчетата от порцелан и чаши доказваха, че борбата е била ожесточена. Големият часовник, който също беше бутнат от стената, показваше 11 часа и 12 минути.
Момичето от чифлика ги заведе на първия етаж. Нямаше никой — нито Матиас, нито жена му, но вратата на стаята беше разбита с чук, който се търкаляше до кревата. Ренин и старшията влязоха в салона. Той бе свързан с кухнята посредством коридорче, което водеше до задния изход, към овощната градина. В края на градината имаше кладенец, и от прага на кухнята чак до него снегът беше така изметен, сякаш бяха влачили нещо голямо и тежко. Около кладенеца стъпките се увеличаваха и смесваха, което показваше, че тук борбата се е повторила. Старши-полицаят откри стъпките на Матиас, а редом с тях други нови, по-фини и по-елегантни. Тридесетина метра по-нататък намериха револвер система „Браунинг“. Един от селяните заяви, че много прилича на револвера, който наскоро Жером Винал бе извадил в гостилницата. Полицаят бързо провери барабана му: три от патроните бяха изстреляни.
Постепенно драмата в най-общи линии се обрисуваше. Полицаят бе заповядал всички да стоят настрана, за да не се повредят следите. После, след като зададе няколко въпроса на момичето, приближи до Ренин и каза:
— Случаят изглежда съвсем ясен. Ренин го хвана за ръката:
— Нека говорим направо, без заобикалки, г-н старши-полицай. Аз, тъй като съм във връзка с г-ца Ермелин, която е приятелка на Жером Винал, а познава и г-жа Дьо Горн, съм запознат достатъчно добре със случая. Предполагате ли, че…
— О, не бих желал да предполагам каквото и да било — прекъсна го полицаят. — Установих само, че вчера някой е идвал тук.
— Но откъде е влязъл? Единствените следи, които водят към къщата, са тези на г-н Матиас дьо Горн.
— Следователно другото лице, чиито крака са били обути в много елегантни обувки, е оставило следите си, още преди да завали снегът, т.е. преди девет часа.
— При това положение той сигурно се е крил в някой ъгъл на залата, дебнейки завръщането на г-н Дьо Горн, който се е прибрал, когато снеговалежът вече е бил спрял.
— Точно така. С влизането на Матиас лицето е скочило върху него. Започнала е борба. Матиас е успял да избяга през кухнята. Лицето го е преследвало чак до кладенеца и е стреляло три пъти.
— И къде е трупът?
— В кладенеца, разбира се. Ренин запротестира:
— О! О! Много бързате!
— Така е, господине, върху снега е записана цялата история и той ни я разказва много ясно: след борбата и трите изстрела чифликът е бил напуснат само от един. Следите от стъпките говорят, че това не е бил Матиас дьо Горн. Тогава къде е той?
— Но, тогава не можем… ли да проверим този кладенец?
— Уви, не, господине, дъното му е толкова дълбоко, че е недостъпно. С това е известен в цялата околност и от него идва и името на тази къща.