Натали дьо Горн беше там, просната на земята в безсъзнание. Взех я на ръце, слязох, дори минах през кухнята. Едва сега видях, че навън е навалял сняг. Разбрах, че следите ми ще се отпечатат върху него, но това не ме интересуваше. Да не би да бягах от Матиас дьо Горн? Та той бе получил 60 000 франка и притежаваше документ, с който се задължавах да му броя още толкова в деня на развода. Сега беше станал пак собственик и на имота си, който ми продаде. Трябваше да е доволен, че ми оставя само Натали дьо Горн. Не променях нищо от уговореното, бях взел единствено най-ценния за мен залог и го отнасях със себе си. За Матиас дьо Горн вече не мислех, страхувах се единствено от реакциите на Натали, когато дойде на себе си. Мислех си, какво ще каже тя — дали няма да се почувства отново пленница?
За щастие не бях упрекнат ни най-малко, господин следовател. Може би и г-жа Дьо Горн ви е съобщила това. Любовта има свойството да предизвиква любов. Същата нощ, когато бяхме вече у дома, тя ми разкри чувствата си. Тя ме обичаше, както и аз я обичах.
Съдбата ни бе обвързала вече и двама заминахме в 5 часа сутринта…, като въобще не допускахме, че ще имаме сметки с правосъдието.
Жером свърши разказа си. Разказа всичко това гладко, като нещо научено наизуст, в което нищо не може да се измени.
От мястото, където се бяха прикрили Ренин и Ортанз, се чуваше всичко. Двамата не бяха пропуснали нито дума. Младата жена прошепна:
— Всичко това е напълно възможно и съвсем логично.
— Да чуем и възраженията — каза Ренин. — Те са опасни. Особено едно…
Долу разпитът започна отново и следователят го формулира веднага:
— А къде е г-н Дьо Горн?
— Матиас дьо Горн? — понита Жером.
— Да. Вие ми разказахте с голяма убедителност поредица от факти, които съм напълно готов да допусна, но за съжаление, забравяте един въпрос от решаващо значение: какво е станало с г-н Матиас дьо Горн? Вие сте го оставили вързан в тази стая, а тази сутрин той вече не е бил в нея.
— Но това е съвсем ясно, господин следовател. Накрая Матиас дьо Горн се е примирил с договореното и си е тръгнал оттук.
— Но накъде?
— Несъмнено по пътя, който води към баща му.
— Къде са тогава следите от стъпките му? Тази снежна покривка, която ни заобикаля, е безпристрастен свидетел. След двубоя вашите следи се виждат, но защо не се виждат неговите? Той е влязъл в къщата, но не е излизал от нея. Къде е сега? Няма нито следа от него. Или може би… — Следователят понижи гласа си: … или по-точно… има само няколко следи по пътя за кладенеца…, няколко следи, които сочат, че решителната борба е била там… И след това вече нищо… съвсем нищо.
Жером повдигна рамене:
— Вече ми съобщихте за това, господин следовател, и това е обвинение за убийство срещу мен. На такъв въпрос не желая да отговарям.
— Но обяснете тогава факта, как така вашият револвер е намерен на двадесет метра от кладенеца?
— И на този въпрос не желая да отговарям.
— И върху странното съвпадение на тези три изстрела, чути през нощта, с липсата на три патрона в барабана на вашия револвер?
— Не, господин следователю, не е имало, както вие вярвате, никаква решителна борба край кладенеца, понеже аз оставих г-н Дьо Горн в тази стая, където остана и револверът ми. От друга страна, ако са били чути изстрели, вероятно куршумите са изстреляни от него.
— Значи това, според вас, са случайни съвпадения, така ли?
— Правосъдието трябва само да ги обясни. Моето единствено задължение е да говоря истината и вие нямате право да изисквате от мен нещо повече.
— Ами ако тази истина противоречи на известни факти?
— Това може само да показва, че фактите са неточни, господин следовател.
— Нека бъде така. Но до деня, в който правосъдието ще може да ги съпостави с вашите твърдения, служебният ми дълг налага — навярно ще ме разберете, да ви държа на разположение на следствените власти.
— И г-жа Дьо Горн ли? — попита Жером с мъка.
Следователят не отговори. Той размени няколко думи с полицейския началник, после заповяда на един от агентите да докара автомобила му по-близо и едва тогава се обърна към Натали.
— Госпожо, вие чухте показанията на г-н Винал. Те съответстват напълно на вашите. Г-н Винал твърди, че вие сте били в безсъзнание, когато ви е отнесъл. Но искам да ви попитам, дали това безсъзнание е продължило през всичкото това време?
Хладнокръвието на Жером, изглежда, бе затвърдило увереността на младата жена.
— Свестих се чак в замъка, господине — отговори, без да се замисля тя.
— Но това е твърде необикновено. Не чухте ли поне трите изстрела, които почти цялото село е чуло?