Осемте удара на часовника

Следователят повдигна рамене:

— Невинността им следствието трябва да установи самостоятелно, господине. Когато му дойде времето, ще бъдете призован.

— По-добре е това да стане веднага! Всяко закъснение може да има лоши последствия.

— Но сега бързаме, господине.

— Две-три минути ще ми бъдат достатъчни.

— Смятате да разясните една подобна история само за две-три минути?

— Не повече.

— Нима я познавате толкова добре?

— Вече да. Обмислям я още от сутринта.

Следователят схвана, че човекът, който стои пред него, е от тези хора, които не биха го оставили на мира, докато не постигнат своето, и се примири. Все още с недоволен тон, той попита:

— Вашите наблюдения ще ни помогнат ли да установим мястото, където се намира сега г-н Матиас дьо Горн?

Ренин погледна часовника си и отговори:

— Вече е в Париж, господин следовател.

— В Париж ли? Искате да кажете, че е жив?

— Не само жив, но и в отлично здраве и дори настроение.

— Това ме радва. Но какво означават тогава, тези стъпки около кладенеца, револвера, тези три изстрела?

— Чисто и просто опит следствието да бъде въведено в заблуда, господин следовател.

— О! И от страна на кого?

— От самия Матиас дьо Горн.

— Странно. И с каква цел?

— С цел да се представи за убит и така да комбинира нещата, че г-н Винал да бъде обявен за виновен по това убийство.

— Предположението е остроумно — подхвърли следователят с ирония. — Какво мислите по този въпрос, господин Винал?

Жером отговори:

— Това е хипотеза, по която и аз размишлявах, господин следовател. Възможно е след борбата ни и след като аз си тръгнах, Матиас дьо Горн да е скроил нов план, тъй като е бил озлобен и е искал вече и да отмъщава. Той обичаше и същевременно мразеше жена си и няма нищо чудно да е търсил отмъщение.

— Отмъщението, което ще му струва скъпо, според собствените ви показания, господине. Защото Матиас дьо Горн иначе е трябвало да получи още 60 000 франка. Нима би се отказал така лесно от подобна сума само в името на отмъщението?

— Тази сума, господин следовател, той ще я получи в такъв случай от друго място. Когато изучавах финансовото положение на семейство Дьо Горн, узнах, че бащата и синът са си направили взаимна осигуровка — живот. Ако единият от двамата умре, другият ще получи сумата. Щом синът е умрял или го признаят за такъв, бащата ще получи застраховката и ще го обезщети тайно.

— Значи — засмя се следователят, — смятате, че г-н Дьо Горн е съучастник на сина си в тази нагласена афера.

Сега вече се намеси и Ренин.

— Точно така е, господин следовател. Бащата и синът са се споразумели.

— Искате да кажете, че ще намерим сина при бащата?

— Бихме го намерили там през нощта.

— А сега къде е, според вас?

— Взел е влака за Париж от Помпиня.

— Предполагате ли или сте сигурен?

— Сигурен съм.

— А доказателствата?

Следователят махна нетърпеливо с ръка, без да дочака отговор на въпроса си. Смятайки, че вече е проявил достатъчно добра воля и че всяко търпение има граници, той прекрати показанията.

— Вашата версия не е подкрепена с абсолютно никакви доказателства — повтори той, взимайки шапката си. — При това нищо от казаното от вас не може да опровергае, дори отчасти, показанията на този незаинтересован свидетел — снега. За да отиде при баща си, Матиас дьо Горн е трябвало да излезе оттук? Откъде е минал?

— Боже мой, но нали г-н Винал ви го каза, минал е по пътя, който отива оттук до баща му.

— Върху снега няма следи, господине.

— Как да няма?

— Е, има, но те показват, че е дошъл оттам, а не е излязъл от къщата.

— Все едно.

— Как така?

— Но, разбира се. Не се върви към дадена цел само по един начин.

— А по какъв друг може да се върви, моля?

— Заднешком. Като се отстъпва, господин следовател. Тези няколко думи, произнесени от Ренин спокойно, но с ясен глас и интонация, която отделяше сричките една от друга, накара всички да млъкнат. Изведнъж всички разбраха колко голямо е значението им. Понеже това прозрение обясняваше истината и хвърляше светлина към непроницаемата доскоро загадка, и то с помощта на един най-обикновен факт.

Ренин тръгна заднешком към прозорците, обяснявайки:

— Ако искам да отида до прозореца, бих могъл, естествено, да вървя направо, но нищо не ми пречи и да се обърна и да отида до него гърбом, ето така. И в двата случая целта се достига. И какъв е изводът от това — повиши глас той. — В осем и половина, още преди да се стъмни, г-н Дьо Горн се е върнал в къщи от дома на баща си, без да оставя следи, понеже снегът не е бил още паднал. В девет часа без десет минути е пристигнал и г-н Винал, също без да остави каквито и да било следи. Следват обясненията между двамата мъже. От началото на пазарлъка до свиването, при което Матиас дьо Горн е победен — минават три часа. После г-н Винал си тръгва, носейки г-жа Дьо Горн. През това време Матиас дьо Горн вързан, набит и побеснял, е обзет от лудо желание за отмъщение. И му идва идеята да използва хитро снега като доказателство срещу своя враг. Същият този сняг, който сега наистина е център на вниманието на следствените власти! И той организира това свое мнимо убийство, по-точно създава външните доказателства, че има такова, и че тялото му е хвърлено в кладенеца. После тръгва заднешком, стъпка по стъпка към дома на баща си, изписвайки по снега своето идване вместо напускането на къщата. Достатъчно ясно ли се изразявам, господин следовател? Изписвайки върху бялата страница на снега своето идване, когато всъщност е напускал дома си!