Следователят бе престанал да нервничи. Този неизвестен и оригинален човек изведнъж му се видя личност, напълно достойна за внимание, с която не подобава да се подиграва.
И вече с променен тон запита:
— А как е напуснал след това и дома на баща си?
— Много просто, с кола.
— И кой е карал колата?
— Баща му.
— Но откъде знаете всичко това?
— Тази сутрин заедно със старши-полицаят видяхме колата и говорихме с бащата. Той, уж както винаги, отиваше на пазар. Синът е бил легнал под платнището. После е взел влака от гара Помпиня и сега е вече в Париж.
Според обещанието му обясненията на Ренин продължиха едва пет минути. Подкрепяше ги само логика и правдоподобност. Но от обърканата мистерия, в която толкова дълго се лутаха, не остана нищо. Мъглата се разсея и истината се очерта в цялата и яснота. Г-жа Дьо Горн хълцаше от радост. Развълнуваният Жером Винал се чудеше как да благодари на този гениален, както му се струваше, човек, който като с магическа пръчка промени хода на събитията.
— Да прегледаме заедно тези следи, г-н следовател — предложи Ренин. — Грешката, която направихме тази сутрин със старши-полицая, е, че се занимахме повече със следите на мнимия убиец и пренебрегнахме напълно тези на Матиас дьо Горн. А именно чрез тях може да бъде разплетен възелът на цялата тази мистерия.
Двамата излязоха навън и се приближиха до следите. Нямаше нужда да ги изследват кой знае колко дълго, за да установят, че повечето от стъпките бяха на левия крак, колебливи, различни една от друга и твърде вдлъбнати откъм токовете.
— Неизбежно при леваците — отбеляза Ренин. — Матиас дьо Горн е трябвало да направи доста повече репетиции, за да може да изравни походката си напред с тази назад. Сигурно и двамата с баща си са почувствали това, особено при криволиците, които могат да се видят, и затова бащата Дьо Горн е имал грижата да предупреди старши-полицая, че синът му предишната вечер е бил доста пиян.
— Отхвърлянето на тази лъжа ме подсети веднага — продължи Ренин. — Когато г-жа Дьо Горн потвърди, че съпругът й не е бил пиян, се замислих за стъпките в снега и се досетих.
Следователят, убедил се най-сетне в тази аргументация, се разсмя.
— Е, сега не ни остава нищо друго, освен да пуснем агенти по следите на фалшивия мъртвец.
— На какво основание, господин следовател? — напомни Ренин. — Матиас дьо Горн не е извършил никакво престъпление. Просто се е поразходил около един кладенец, стрелял е три пъти във въздуха и е захвърлил един чужд револвер в снега. После отишъл при баща си, като вървял гърбом. Във всичко това няма нищо наказуемо. Какви могат да бъдат претенциите към него? Може би парите, 60 000 франка? Но предполагам, че г-н Винал едва ли има намерение да направи оплакване?
— Разбира се, че нямам — заяви веднага Жером.
— Тогава какво, осигуровката-живот в полза на преживелия? Но докато бащата не я поиска, престъпление още няма. И би ме учудило много, ако го направи. Впрочем, я вижте, старият вече идва. Няма да мине много време и ще узнаем и това.
Действително, старият Дьо Горн бързаше към тях. Веселата му физиономия правеше отчаяни опити да изрази тъга и гняв.
— Синът ми го няма. Изглежда, този тук го е убил… Моят нещастен Матиас е мъртъв! Ах, този разбойник Винал — той е убиецът му!
И той се закани с юмрук на Жером. Следователят веднага го попита:
— Само една дума, г-н Дьо Горн. Имате ли намерение да предявите искания по застраховката-живот, каквато е имал синът Ви?
— Разбира се — отговори старият, — въпреки че ми е така мъчно за него…
— А знаете ли, че синът ви не е мъртъв. Говори се дори, че вие сте съучастник в дребните му хитрувания и сам сте го бутнали под платнището на колата и сте го откарали до гарата?