Смаян, този простоват, общо взето, човек, плю на земята и вдигна ръка, сякаш имаше намерение да се кълне, но после, оставайки за миг неподвижен и замислен, изведнъж се отказа от намерението си и се ухили:
— Бедният Матиас! Значи той е искал да се изкара мъртъв? Колко долна постъпка? И си е мислел, че аз ще поискам да получа застраховката и да му я дам? Мислел си е негодникът, че аз бих могъл да падна толкова ниско!… О, той значи, не ме познава.
И без да спре да приказва, г-н баронът се обърна и си замина. Но отдалечавайки се, не пропусна да стъпи с големите си ботуши върху уличаващите сина му следи.
Ренин се обърна и закрачи обратно към къщата. Искаше да успокои и зарадва най-после Ортанз, но младата жена не бе вече там.
Потърси я у братовчедката й Ермилин и научи, че е там. Но Ортанз бе помолила да му съобщят, че се извинява много, но е страшно уморена и сега трябва непременно да си почине.
— Отлично, всичко отива на добре, оправят се нещата — усмихна се Ренин. — Щом ме отбягва, значи не съм й безразличен — развръзката наближава.
И той тръгна пеша през полето по искрящия от слънцето сняг.
VIII
„НА БОГ МЕРКУРИЙ“
До госпожа Даниел,
Ла Ронсиер, Басикур
„Прескъпа ми приятелко,
Не сте ми писала вече втора седмица, но преди да отмине тази толкова неприятна дата, 5 декември, когато изтича срокът на нашето договорно сдружение, не се надявам да получа писмо. Желая искрено тя да мине no-скоро, за да се почувствате освободена от него, тъй като по всичко личи, че то вече не ви харесва. Макар че според мен седемте сражения, в които участвахме заедно и които заедно спечелихме, бяха време, прекарано в радост и екзалтация. И ако сега се прекланям и аз пред неговия край, то ще ми позволите, надявам се, поне да ви кажа за какво съм си мислил през цялото това време. Истината е, че в ума ми винаги е била и тази последна авантюра, в името на която мислех, че трябва да напрегнем и последните си усилия. Ще ми позволите ли да ви припомня собствените ви думи, които така добре съм запомнил?
— Желая — бяхте казали вие — да ми възвърнете една тока от стар колан, апликирана с корали и монтирана към металическа тъкан. Имах я от майка ми и никой не знае, че тя й е носила щастие и че на мен също ми носеше щастие. Откакто изчезна от касичката, в която беше заключена, аз съм нещастна. Върнете ми я, господарю на добрия гений.
И когато ви запитах за времето, по което е изчезнала тази тока, вие ми отговорихте със смях:
— Оттогава са изминали шест или седем години, или осем… не зная точно… не зная как… нищо не зная…
По този начин вие допълнително затруднихте задачата ми, така че да не бъда в състояние да я изпълня. Въпреки всичко аз обещах и бих желал да удържа дадената дума. Защото ми се струва, че всичко, което направих, за да разнообразя живота ви, е безполезно, ако продължи да ви липсва този талисман, на който вие отдавате толкова голямо значение. Е, нека не се смеем над тези малки суеверия, понеже понякога те се оправдават напълно.
Мила приятелко, ако вие бихте ми помогнали още веднъж, мисля, че победата ни би била сигурна. Аз сам, имайки предвид наближаването на датата, направих всичко възможно, за да подредя нещата така, в случай че поискате сама да направите това, да имате най-големи шансове за успех.
Не считайте моите инструкции за фантазия. Всяка една от тях е необходимо условие за успеха. Най-напред отсечете от градината на братовчедката си три дрянови клончета, привържете ги и извийте така, че да образуват нещо като камшик. В Париж си купете една огърлица с мъниста от ахат, която да има седемдесет и пет топчета. Под зимното си манто облечете синя вълнена рокля. На главата си сложете шапка с формата на калпаче, украсено с червени листа. На шията си сложете низ от пера. Бъдете без ръкавици и без пръстени. След това в следобедните часове тръгнете по левия бряг на Сена към черквата «Свети Стефан». Точно в четири часа пред олтара и ще видите стара жена, облечена в черно. Тя ще ви предложи светена вода. Тогава вие ѝ подайте огърлицата си. Тя ще преброи зърната и ще ви я върне. Ще тръгнете след нея, ще преминете ръкава на Сена и тя ще ви отведе по една усамотена улица на острова Свети Луи, до една къща, в която ще влезете. В партера ще намерите младеж с матово лице, комуто, след като си свалите палтото, ще кажете:
— Идвам, за да взема токата си.
Не се учудвайте на смущението, нито на уплахата му. Дръжте се спокойно. Ако ви запита защо се обръщате с такова искане към него, не давайте никакви обяснения. Всички ваши отговори трябва да се резюмират само в това: Дойдох да взема това, което ми принадлежи. Не ви познавам, не зная името ви, но ми се налага да отправя искането си към вас. Трябва да си върна токата за колан. Това е наложително.