— Кой сте вие? Как сте влезли? — каза той със задавен глас.
Ортанз нямаше нужда дори да се обръща, за да разбере кой й се бе притекъл на помощ и ужасил и смаял толкова много антикваря. В същия миг един тънък силует се плъзна над фотьойлите и канапетата и Ренин се придвижи със спокойни стъпки напред към сцената на действието.
— Кой сте вие? — повтори Панкарди. — Откъде идвате?
— Отгоре — отговори Ренин, сочейки тавана.
— Отгоре ли?
— Да, от първия етаж, който съм наел от три месеца. Чух шум, някой викаше за помощ. Затова дойдох.
— Но как успяхте да влезете тук?
— Всичко е позволено, когато трябва да се притечеш на помощ на някого.
— Още веднъж ви питам, кой сте вие?
— Принц Ренин… приятел на тази дама… — каза той, като се наведе и целуна ръка на Ортанз.
Панкарди още повече се обърка и смутолеви:
— Аха, разбирам… Вие сте този, който устрои цялата тази комедия… вие сте изпратили госпожата…
— Лично аз, господин Панкарди, точно така.
— И с каква цел?
— Много обикновена. Намеренията ми бяха много чисти. Да няма грубости, а само кратък разговор, след който вие ще предадете това, което искам.
— И какво е то?
— Токата за колана.
— Това е невъзможно — каза антикварят ядосан.
— О, не казвайте не. Резултатът е предварително гарантиран.
— Няма сила на света, господине, която да ме принуди да направя това.
— Искате ли да извикаме жена ви? Г-жа Панкарди може би ще прецени по-добре положението.
Идеята да не бъде сам срещу този непредвиден неприятел, изглежда, се хареса на Панкарди и той натисна три пъти бутончето на звънеца.
В дъното на магазина, между бюрото на антикваря и витата стълба, килимът се надигна и изпод него се появи една жена, която държеше дръжката на малка вратичка. Бе около тридесет годишна, семпло облечена и в престилката си приличаше повече на готвачка, отколкото на собственица на магазин. Но лицето й бе симпатично.
Ортанз, която вървеше зад Ренин, остана учудена, познавайки в тази жена камериерката от юношеските си години.
— Боже мой, Люсиен? Нима вие сте г-жа Панкарди? Новодошлата я изгледа, позна я и като че ли се смути.
Ренин се обърна към нея:
— Госпожо Панкарди, съпругът ви и аз имаме нужда от вас. Трябва да уредим една доста объркана история… една афера, в която вие сте играли главната роля.
— Какво има? Какво искате от мен! Каква е тази история?
Панкарди й прошепна тихичко:
— Токата… Токата за колан…
Жената се вцепени. С втренчен поглед тя изведнъж се разплака. Ренин се наведе над нея и каза успокоително:
— Искате ли да уредим тази работа, госпожо? Ние гледаме по-трезво на нещата и вярвам, че ще намерим заедно най-правилното разрешение на въпроса. Ето, преди девет години вие се запознавате със синьор Панкарди, който скоро след това става ваш съпруг. И двамата сте корсиканци, т.е. от страна, в която силно вярват в какви ли не предразсъдъци и суеверия. Затова отдавате голямо значение на щастието и нещастието, смятайки, че злата съдба играе много важна роля в живота на хората. Научавате, че токата за колан на вашата господарка е носила винаги щастие на този, който я притежава. Това е причината, поради която в момент на оскъдица и по внушение на синьор Панкарди вие я открадвате. Шест месеца по-късно напускате работата си и ставате г-жа Панкарди. Това е накратко цялата ви авантюра, нали? Вие сте честни хора, но не сте могли да устоите на това случайно изкушение. Безполезно е да ви казвам какъв успех сте имали в живота и как с помощта на този талисман сте се издигнали на първо място сред търговците на старинни предмети. Сега сте богатите собственици на магазина „На бога Меркурий“ и всичките си успехи отдавате на тази тока. Вярвате, че ако я изгубите, ще ви постигне съсипия и мизерия. Целият ви живот е свързан с нея. За вас тя е ангел-хранител, домашен Бог, който закриля и помага.
Ренин направи малка пауза и продължи:
— След като открих дирите ви, наех преди два месеца мецанина над магазина. Можах да използвам тази стълбичка, но въпреки това двата месеца бяха за мен изгубено време, макар и само до известна степен, разбира се. Още не съм успял да намеря токата, въпреки че се вмъквах неведнъж в магазина ви нощем и прегледах вече всичко най-щателно. Нищо тук не е останало неопипано най-внимателно от мен. Нито едно парче от паркета на пода не е пропуснато, без да проверя дали не се вади или дали няма кухина под него, но резултатът бе отрицателен. Впрочем, направих едно второстепенно откритие. В едно тайно чекмедже на бюрото ви, драги Панкарди, открих малко тефтерче, в което сте описали безпокойствата си, угризенията на съвестта си, страха от светско наказание и от гнева Божи. Това е една голяма небрежност, любезни ми господине. Пишат ли се такива самопризнания, и нещо повече, оставят ли се да се търкалят току така? Както и да е, аз прочетох всичко това и запомних фразата, която ми помогна да изградя своя план за действие.