„Ако пред мен се яви тази, която ограбих, такава, каквато я видях тогава в градината и, докато Люсиен вземаше бижуто, ако се появи, облечена в синя рокля, с шапка, украсена с червени листа, с огърлица от ахат и камшик от три дрянови пръчици, какъвто държеше в онзи ден, и ми каже: «Дойдох да си взема това, което ми принадлежи», тогава ще разбера, че Бог я е вдъхновил и я ръководи и че трябва да се подчиня на Провидението“.
— Ето какво е писано в тефтерчето ви, Панкарди. Струва ми се, че сега ще си обясните лесно постъпката на тази, която вие наричате г-ца Ортанз. Тя според моите наставления и малка режисура, която вие самият бяхте измислили, е дошла при вас, както сам се изразихте, от дъното на миналото. Ако тя бе малко по-хладнокръвна, без съмнение, щеше веднага да спечели мача. За нещастие вие твърде майсторски изиграхте комедията. Тогава схванахте, че това не е заповед от Провидението, а само опит за реванш от страна на старата ви жертва. Наложи се да се намеся и аз. Затова сега съм тук и нека да приключим: Къде е токата, Панкарди?
— Не — каза антикварят, комуто дори и самата мисъл, че трябва да върне токата, възстановяваше всички съпротивителни сили.
— А вие, госпожа Панкарди?
— Аз не зная къде е тя — заяви жената.
— Добре. Тогава ще пристъпим към действия. Госпожа Панкарди, вие имате син на седем години, когото обичате от все сърце. Днес, като всеки четвъртък, синът ви се връща сам от дома на леля си. Двама от моите хора са по петите му. Няма да го отвлекат само ако отменя заповедта си.
Г-жа Панкарди се завайка като луда:
— Синът ми, моля ви се…, не, само това не… Кълна се, че не зная нищо. Мъжът ми никога не ми е казвал… Не ми се е доверявал…
Ренин продължи:
— Втора точка: още тази вечер на прокурора ще бъде депозирано оплакване и като доказателство за престъплението ще бъдат приложени самопризнанията от тефтера. Последствията вероятно са ви ясни: съдебно следствие, обиск и накрая съд и присъда…
Панкарди мълчеше. Всички тези закани, изглежда, не го засягаха. За него бе по-важна закрилата на талисмана му, която смяташе, че го прави неуязвим. Съпругата му обаче се хвърли в краката на Ренин разплакана и занарежда:
— Не…, не… моля ви, ще ни арестуват, не желая… И после, синът ми… Ох! Моля ви се…
Ортанз я съжали и дръпна Ренин настрана.
— Бедната жена, оставете я, застъпвам се за нея.
— Успокойте се — прошепна той, — нищо няма да се случи на детето.
— Но вашите хора, които го дебнат?
— Чиста измислица.
— Ами оплакването пред прокурора?
— Обикновена закана.
— Но какво целите тогава?
— Да ги объркам и ги накарам да излязат от равновесие. Надявам се, в такова състояние да изпуснат някоя дума, която ще ме улесни. Вече употребихме всички средства, само това ни остава, но то е средство, което почти винаги успява. Спомнете си нашите авантюри.
— Но ако това не стане?
— Трябва да стане непременно — каза Ренин със задавен глас. — Трябва всичко най-после да свърши. Часът наближава.
Погледите им се срещнаха и младата жена се изчерви, разбирайки намека за часа, който правеше той. Наближаваше осем и той искаше да привърши с тази работа, преди часовникът да отбие осемте си удара.
— И така, вече знаете какво рискувате — обърна се отново той към двойката Панкарди: от една страна — отвличането на детето, после сигурен затвор, понеже налице са самопризнанията от тефтера, а от друга страна — ето моето предложение: ако незабавно върнете токата — още в този момент, ще получите двадесет хиляди франка. Самата тока не струва и три наполеона.
Не последва никакъв отговор. Само г-жа Панкарди продължаваше да плаче. Ренин продължи:
— Удвоявам откупа… утроявам го… Дявол да ви вземе, толкова ли сте алчен, Панкарди… Е, тогава да закръгля ли цифрата? Добре, нека бъдат сто хиляди.
Ортанз прошепна онемяла:
— Ренин, това е лудост, бижуто не струва нищо.
— Не се страхувайте — прошепна също така тихо Ренин, — той няма да се съгласи… Но я го погледнете… Колко е развълнуван! Точно това е, което искам… Аха, виждате ли… ето как може да се изкара човек от равновесие… Да му отнемеш способността да се контролира и проверява с разума си това, което говори!… И в този хаос, в тази буря, която ги разтърсва, трябва да се забележи малката искра, която все някъде ще светне!… Ето, вижте го!… Вижте го!… Сто хиляди франка за едно камъче, което няма никаква стойност… в противен случай затвор… Има от какво да ви се завърти главата, нали?…