Великанът закрещял така, че се вдигнал вятър, който чупел дърветата в гората. Когато останал без сили от крещенето, момъкът изскочил насреща му от засадата и казал:
— Ей сега, куче, ще видим какво ще стане с теб!
Великанът отвърнал:
— Господ да те убие! Винаги се страхувах от теб, но сега ще премерим силите си!
Сграбчили се и се борили цял ден, до вечерта. Единият повдигал другия, с все сили го удрял в земята и той потъвал до колене, но като се измъкнел, на свой ред вдигал съперника си и го удрял в земята. Така се борили до вечерта, изтощили се и двамата.
Конят на момъка дълго ги гледал, а на края се втурнал и започнал да рита великана. Докато ритал великана, момъкът си отдъхнал, пипнал меча си и отсякъл една от главите на седмоглавия великан. Великанът залитнал. Момъкът му отсякъл шест глави, а една оставил и му рекъл:
— Посочи ми къде се намира баща ми, ако не — ще ти отсека и тази глава.
Великанът се замолил:
— Моля ти се, не ми сечи последната глава. Ще ти посоча къде се намира баща ти: той е коняр през девет планини в десета.
Момъкът отсякъл последната глава на великана, качил се на коня си и потеглил. Конят му казал:
— Трудно се стига дотам, където се намира баща ти: две планини се бият като два овена. Когато се отделят една от друга ти ме удари с камшика така, че да отхвръкнат парцали от кожата ми, тогава ще се промъкнем между тези планини.
Приближили се до планините. Когато двете планини се отдалечили една от друга, момъкът силно заудрял коня си с камшика и той успял да прелети, преди планините да се съберат отново. Но планините все пак откъснали половината опашка на коня и той останал късак.
Така те попаднали през девет планини в десетата. Момъкът препуснал на коня и видял в далечината един конски табун. Приближил се до табуна и намерил един стар човек, който седял до пътя и се занимавал с лов на въшки, понеже кожухът му бил въшлясал на него.
— Кой си ти и как си попаднал тук? — попитал го момъкът. Старецът му разказал историята си.
— А имаше ли деца? — продължил момъкът.
— Само едно малко момче, други деца нямах.
— Тогава аз съм синът ти — казал момъкът. — Не бой се, аз те търсих и те намерих.
— За намиране си ме намерил — въздъхнал старецът, — но великанът няма да ни пусне, ще ни изяде и двамата.
— Не бой се, отдавна го убих. Трябва да се върнем в къщи.
Момъкът покачил стареца при себе си на коня. Вече знаел как може да се прелети между двете планини и благополучно се измъкнали оттам. Като минали край мястото, където лежал трупът на великана, момъкът го показал на баща си. Казал му да не се страхува. Отрязал ушите на великана, занесъл ги на жена му и казал:
— Ето ушите на мъжа ти. Но няма ли той други роднини?
— Ей там в пруста седи майка му — отговорила тя. — Но не й давай да приказва, иначе ще те прокълне и ще те сполети нещастие.
— Какво значат за мен проклятията й? — рекъл момъкът. Отишъл при майката на великана, дал й възможност да приказва и тя го проклела:
— Да нямаш нито сън, нито покой дотогава, докато не се ожениш за дъщерята на царя на таласъмите!
Момъкът й отсякъл главата.
Настанала вечерта. Целия ден той дори не седнал, а през нощта не можал да заспи. Това се повторило и на другата вечер.
— Наистина нейното проклятие ме стигна! — казал си момъкът.
Решил да намери мястото, където живеел царят на духовете. Оставил баща си засега да живее в дома на великана, а сам яхнал коня и заминал. Но къде трябвало да иде — съвсем не знаел.
Тогава конят му казал:
— Ще ти покажа накъде да вървим. В началото ще стигнем на едно място, където пасе безчислено стадо птици. Вземи за тях просо в дисагите. Ще им пръснеш просо, а те горещо ще ти благодарят и ще кажат: „Нашият стопанин нито веднъж не ни е нахранвал не само с просо, но дори и с трици. А ти ни нахрани с просо. Да бъде прав пътят ти!“ Ще тръгнем оттук и ще стигнем до един извор; коленичи, изпий водата му и кажи: „О, ако можеше да се напия до насита от твоята вода!“ Изворът ще ти каже: „Моят стопанин винаги се гнуси от мен, а ти похвали водата ми. Да бъде прав пътят ти!“
Момъкът така и сторил.
Тръгнали нататък, а конят пак се обадил:
— Заколи сега един овен, завържи го с ремък за седлото отзад. Ще стигнем до едни вълци с железни муцуни и ще им хвърлиш овена. Вълците ще ти благодарят и ще кажат: „Да ти даде господ прав път! Нашият стопанин нищо не ни даваше, умори ни от глад.“
Момъкът го послушал и продължили напред. Конят отново казал:
— Ще стигнем до една порта. Намажи пантите й с чисто масло.
Момъкът пак изпълнил съвета му. Портата не издала нито звук и му пожелала: