Вадите на горния град, които при това миене непрекъснато се пълнеха с вода, ставаха реки в долния град; а уличната настилка, понякога много кална, сега беше изчистена и блестеше под лъчите на слънцето.
Най-после музиките се готвеха, чекмеджетата се изпразваха; някои се запасяваха от търговците с восъчни свещи, панделки и фльонги за шпаги; домакините закупуваха хляб, месо и подправки за ястия. Дори вече много жители, къщите на които бяха снабдени като за издържане на обсада и които нямаше какво да правят, обличаха празничните си дрехи и отиваха към градската врата, за да видят първи идването на свитата. Те знаеха много добре, че кралят ще пристигне най-рано през нощта, дори може би на следното утро. Но какво е очакването, ако не своеобразна лудост? А какво е лудостта, ако не излишък от надежда?
В долния град, само на сто крачки от замъка, между мястото за разходка и замъка, в една много хубава улица, която тогава се наричаше Стара и която сигурно беше много стара, се издигаше една солидна островърха сграда, масивна и широка, украсена откъм улицата с три прозореца на първия етаж, с два на втория и малко кръгло прозорче на третия.
По страните на тоя триъгълник неотдавна беше построен доста широк паралелограм, които се издаваше безцеремонно към улицата по обичая на тогавашните градски управници. От тая постройка улицата се стесни с една четвърт, но къщата се увеличи почти двойно. Една достатъчна компенсация, нали?
Едно предание гласеше, че по времето на Анри III в тая островърха къща живял държавен съветник, при когото дошла кралица Катерина5, според едни — да го посети, според други — да го удуши. Както и да е, кралицата е прекрачила предпазливо прага на тая къща.
След съветника, умрял от удушване или от естествена смърт — това няма значение, — къщата била продадена, сетне изоставена и най-после отделена от другите къщи в тая улица. Едва към средата от царуването на Луи XIII един италианец на име Крополи, които бил избягал от кухните на маршал д’Анкр6, се настанил в тая къща. Тук той открил малка странноприемница, където се правели такива чудесни макарони, че за тях пращали или пък идвали да ги ядат хора, които живеели на няколко левги от старата улица.
Славата на къщата пораснала, когато кралицата Мария Медичи, пленница, както е известно, в замъка Блоа, изпратила веднъж да й донесат макарони.
Това било точно в деня, когато тя избягала през прословутия прозорец. Чинията с макароните останала на масата: кралската уста само се допряла до тях.
Поради това двойно благоволение, оказано на триъгълната къща с удушването и макароните, бедният Крополи намисли да даде едно пищно наименование на странноприемницата си. Но италианското му презиме не могло да му бъде препоръка по онова време, а малкото му богатство, скрито грижливо, му пречело да излиза много наяве.
Когато почувствувал приближаването на смъртта, което се случило през 1643 година, след смъртта на краля Луи XIII, той повикал сина си, млад многообещаващ готвач, и със сълзи на очите му поръчал да пази тайната на макароните, да пофренчи името си, да се ожени за французойка и най-после, когато политическият хоризонт се очисти от облаците (тоя израз, които днес се употребява много в уводните статии на парижките вестници и в камарата, се е употребявал и в оная епоха), да заръча на съседния ковач да направи хубава фирма, на която един знаменит художник посочен от него, ще нарисува два портрета на кралицата с надпис: „Медичи“.
След тия поръки добрякът Крополи едва имал сили да посочи на младия си наследник една камина, под плочата на която бил скрил хиляда десетфранкови луидора, и издъхнал.
Крополи-син, като сърцат човек, понесе тая загуба с примирение и тая печалба без високомерие. Той започна с това, че привикна публиката да произнася последното и на презимето си тъй слабо, че скоро с помощта на общата снизходителност почнаха да го наричат просто господин Кропол, а това име е чисто френско.
След това той се ожени, тъй като имаше точно подръка една малка французойка, в която беше влюбен и от родителите на която изскубна прилична зестра, като им показа скритото под плочата на камината.
След като изпълни първите две точки на бащиното завещание, той се залови да търси художник за фирмата.
Скоро се намери и художник.
Той беше един стар италианец, съперник на Рафаело и на Карачи, но нещастен съперник. Той се причисляваше към венецианската школа, навярно защото обичаше ярките цветове. Неговите творби, от които никога не беше продал нито една, привличаха окото от сто крачки и толкова не се харесваха на гражданите, че най-после той престана да работи.
5
Катерина Медичи (1519–1589) — френска кралица от флорентинския род Медичи. Тя била главна организаторка и вдъхновителка за масовото избиване на хугенотите — Вартоломеевата нощ (24 август 1572 година). — Б. пр.
6
Маршал д’Анкр — Кончино Кончини, любимец на Мария Медичи, която го наградила с титлата маркиз д’Анкр и званието маршал на Франция, макар че не е участвувал в нито едно сражение. — Б. пр.