На тоя довод не можеше да се възрази. Питрино се подчини. Той нарисува фирмата с шестте лекари и с надписа. Помощник-кметът я похвали и разреши.
Фирмата има луд успех в града. Това доказваше, че поезията не е достъпна за гражданите, както казваше Питрино.
За да възнагради своя домашен художник, Кропол окачи в спалнята си нимфите от първата фирма. И вечер, когато се събличаше, госпожа Кропол се червеше всеки път, щом ги погледнеше.
Ето как островърхата къща се сдоби с фирма; ето как странноприемницата „Медичи“, непрекъснато преуспявайки, се видя принудена да пристрои описания от нас четириъгълник; ето как в Блоа се намираше странноприемница с такова име, съдържател на която беше господин Кропол, а домашен художник — господин Питрино.
VI
НЕПОЗНАТИЯТ
Основана по такъв начин и прославена с фирмата си, странноприемницата на господин Кропол процъфтяваше сигурно.
Кропол не можеше да очаква огромно богатство, но можеше да се надява, че ще удвои хилядата луидора, завещани от баща му, ще получи още хиляда луидора от продажбата на къщата и на заведението — най-после ще заживее щастливо на свобода, както живееха богатите граждани на Блоа.
Кропол беше алчен за печалба и с неизмерима радост прие новината за пристигането на крал Луи XIV.
Той, жена му, Питрино и двамата готвачи се заловиха да избиват веднага всичко живо в гълъбарника, в курника и в зайчарниците, така че в дворовете на странноприемницата „Медичи“ се чуха толкова вопли и викове, колкото едно време са се чували в Рама.
В това време у Кропол живееше само един пътник.
Той беше на около тридесет години, хубав, висок, строг или по-скоро меланхолен.
Носеше черно кадифено облекло с ахатови гарнитури; простата бяла яка като на най-строгите пуритани подчертаваше матовата и нежна отсянка на младата му шия; малки светли мустаци едва прикриваха треперещата му устна, изразяваща презрение.
Говореше на хората, като ги гледаше право в лицето, непринудено наистина, но твърдо; блясъкът на сините му очи ставаше толкова непоносим, че много погледи се навеждаха пред него, както става с най-слабата шпага през време на дуел.
По онова време, когато хората, създадени от бога равни, се разделяха благодарение на предразсъдъците на две различни касти — благородници и простолюдие, — както сега се разделят на две раси — бяла и черна, по онова време, казваме, тоя непознат не можеше да не бъде взет за благородник, и то най-чистокръвен. За това беше достатъчно да се погледнат ръцете му, дълги, тънки и бели: мускулите и вените прозираха под кожата при най-малкото му движение, ставите на пръстите почервеняваха при най-слабото свиване.
Тоя благородник пристигна сам у Кропол. Без да се колебае, без да мисли дори, той нае най-хубавия апартамент, показан му от съдържателя на странноприемницата с користна цел, много непохвална, ще кажат едни, много похвална, ще кажат други, ако предположат, че Кропол беше физиономист и умееше да съди за хората от пръв поглед.
Тоя апартамент заемаше цялата лицева страна на старата триъгълна къща: на първия етаж се намираше салонът, голям, осветен от два прозореца, отстрани една малка стая, а горе, над тях, спалнята.
Откак пристигна, тоя благородник едва се допираше до храната, която му се носеше в стаята. Той каза само две думи на съдържателя, като заръча да пуснат при него един пътник на име Пари, които скоро щял да дойде.
След това млъкна тъй упорито, че Кропол, които обичаше благовъзпитаните хора, почти се обиди.
Най-после тоя благородник стана много рано сутринта в деня, когато започна тая история, седна върху прозоречния перваз на салона си, облегна се върху перилата на балкона и загледа тъжно и упорито двете страни на улицата, като очакваше навярно пътника, за когото беше съобщил на съдържателя.
По тоя начин той видя как мина малкото шествие на негово височество, когато се завръщаше от лов, а после отново почна да се наслаждава на дълбокото спокойствие в града и се отдаде изцяло на очакването.
Изведнъж раздвижването на бедните, които отиваха по полята, на заминаващите куриери, на миещите малката уличка, на доставчиците в принцовия дом, на изплашените и бъбриви дюкянски слуги, потеглящите коли, тичането на фризьорите и пажовете — тоя шум и тая врява го изненадаха, но той не изгуби безстрастното си величие, онова величие, което дава на орела и на лъва спокоен и презрителен поглед всред виковете на ловците или любопитните.
Но скоро крясъците на жертвите, избити в курника, бързите стъпки на госпожа Кропол по извънредно тясната и скърцаща дървена стълба и скачанията на Питрино, които още сутринта пушеше на вратата флегматично като холандец, всичко това накара непознатия да се поучуди и да се поразвълнува.