Между почитателите на тия разкошни облекла блестеше и нашият приятел Маликорн, син на градския, синдик, от който господин принцът дьо Конде, вечно нуждаещ се като всички Конде, заемаше често пари под голяма лихва.
Маликорн държеше касата на баща си.
С други думи, в това време на лек морал младият човек, следвайки примера на баща си и давайки пари назаем със седмична лихва, си докарваше годишен доход от хиляда и осемстотин ливри, без да се смятат тия шестстотин ливри, които му доставяше щедростта на синдика. По такъв начин Маликорн беше крал на орлеанските контета: той можеше да харчи, да пръска, да пилее за най-различни лудории по две хиляди и четиристотин ливри годишно.
Но, обратно на Маникан, Маликорн беше страшно честолюбив. Той обичаше от честолюбие, прахосваше от честолюбие, би се разорил от честолюбие.
Маликорн беше решил да се издигне на всяка цена, и за това се бе сдобил с любима и с приятел.
Любимата му, госпожица дьо Монтале, не отстъпваше на страстта му; но тя беше от благороден произход и това беше достатъчно за Маликорн.
Приятелят не изпитваше приятелски чувства към него, но той беше любимец на граф дьо Гиш, който пък беше приятел на принца, брата на краля, и това беше достатъчно за Маликорн.
Само че по бюджет госпожица Монтале му струваше годишно:
Панделки, ръкавици, сладкиши — хиляда ливри.
Маникан струваше — пари, взети назаем без връщане — от хиляда и двеста до хиляда и петстотин ливри.
И така не оставаше, нищо за Маликорн. Ах, не, забравихме: оставаше му бащината каса!
Младият човек прибягна до едно средство, което запази в най-дълбока тайна. Той сам си даде аванс от касата на синдика за шест години, тоест взе около петнадесет хиляди ливри, разбира се, като се закле в себе си, че ще попълни тоя дефицит при пръв удобен случай.
Тоя случай трябваше да бъде получаването на хубава служба при двора на негово височество, когато почнат да съставят двор по време на сватбата му.
И ето това време настъпи; най-после започнаха да съставят двор. Една хубава служба при кръвен принц, която се дава по препоръката и молбата на такъв приятел като граф дьо Гиш, можеше да донася най-малко дванадесет хиляди ливри годишно, а чрез навика на Маликорн да увеличава доходите си тия дванадесет хиляди ливри можеха да се превърнат в двадесет.
Тогава, заел такава служба, Маликорн се готвеше Да се ожени за госпожица дьо Монтале. По тоя начин госпожица дьо Монтале, от един род, който облагородяваше тия, които се свързват с него, не само щеше Да му донесе зестра, но и щеше да го облагороди.
Но за да има подходяща зестра, госпожица дьо Монтале, която нямаше голямо наследствено богатство, макар че беше единствена дъщеря, трябваше да получи място при някоя знатна принцеса, и то толкова разточителна, колкото беше скъперница вдовицата на принц Гастон.
Като не желаеше бъдещата му жена да живее на едно място, а той на друго — положение, което представлява големи неудобства, особено при характера на двамата бъдещи съпрузи, — Маликорн реши да съсредоточи всичко в дома на негово височество, брата на краля.
Госпожица дьо Монтале ще бъде почетна дама на нейно височество; господин Маликорн ще служи на негово височество.
Ясно се вижда, че тоя план се беше родил в умна глава и че се изпълняваше смело.
Маликорн накара Маникан да поиска от граф дьо Гиш една грамота за почетна госпожица.
И граф дьо Гиш поиска тая грамота от негово височество, който я подписа без колебание.
По-нататъшният план на Маликорн — защото не можем да мислим, че замислите на такъв деен ум като неговия ще се ограничат с настоящето и няма да обхванат бъдещето, — и така, повтаряме, по-нататъшният план на Маликорн се състоеше в следното:
Да настани у принцеса Анриет една предана му жена, умна, млада, хубава и интригантка; да узнае чрез нея всички женски тайни на младото семейство, докато той, Маликорн, и приятелят му Маникан ще узнаят всички мъжки тайни на младата двойка.
По такъв начин ще се стигне бързо до блестящо положение.
Маликорн беше отвратително име. Носителят му беше прекалено умен, за да скрива тая истина от себе си; но след купуването на имение Маликорн с някаква прибавка след представката дьо или просто дьо Маликорн щеше да звучи благородно за ухото.
Не беше нещо невероятно и да се намери някой крайно аристократичен произход на това име.
Действително нима не можеше то да произлиза от името на имение, в което бик със смъртоносни рога е причинил някое голямо нещастие и го е кръстил, като го е изпръскал с кръвта си?35
Разбира се, тоя план беше осеян с трудности и най-голямата от тях беше самата госпожица дьо Монтале.