— Е, ако вие казвате истината, господине — извика вбесеният дьо Вард, — толкова по-добре! Поне във вас ще намеря човек, който няма да се изплъзне от ръцете ми. И така приемете думите ми, както намерите за добре.
— Приемам ги, както трябва, господине — отговори Бъкингам с присъщия му високомерен тон, който дори в обикновен разговор придаваше на думите му отсянка на предизвикателство. — Господин дьо Бражелон е мой приятел, вие оскърбявате господин виконта, вие ще ми дадете удовлетворение за това.
Дьо Вард погледна Бражелон, който, верен на ролята си, оставаше спокоен и студен дори пред предизвикателството на херцога.
— Преди всичко, както изглежда, аз не оскърбявам господин дьо Бражелон, защото господин виконтът, който носи шпага, не се смята за оскърбен.
— Но вие оскърбявате някого, нали?
— Да, оскърбявам господин д’Артанян — продължи дьо Вард, който беше забелязал, че това беше единственото жило, с което можеше да събуди гнева на Раул.
— Тогава това е друго нещо — забеляза Бъкингам.
— Нали? — каза дьо Вард. — Приятелите на господин д’Артанян трябва да го защищават.
— Напълно споделям мнението ви, господине — отговори англичанинът, който отново стана съвсем флегматичен. — За оскърбения господин дьо Бражелон аз наистина не можех да се застъпя, защото той е тук; но щом става въпрос за господин д’Артанян…
— Вие ми отстъпвате мястото, господине, нали? — рече дьо Вард.
— Съвсем не, напротив, шпагата ми е готова — каза Бъкингам и действително извади шпагата от ножницата си, — защото ако господин д’Артанян е обидил господин баща ви, той е направил или поне се е опитал да направи голяма услуга на моя баща.
Дьо Вард трепна от учудване.
— Господин д’Артанян — продължи Бъкингам — е най-храбрият и най-честният благородник, когото познавам. Тъй като лично съм му много задължен, ще бъда във възторг да изплатя неплатения му дълг с удар на шпагата.
И същевременно Бъкингам се поклони на Раул и зае отбранително положение.
Дьо Вард направи крачка напред, за да кръстоса шпагата си с неговата.
— Не, не, господа — каза Раул, като пристъпи към тях и на свой ред сложи голата си шпага между двамата противници, — всичко това не заслужава да се колят хората едни други почти пред очите на принцесата. Господин дьо Вард злослови срещу господин д’Артанян, без дори да го познава.
— Охо! — рече дьо Вард, като скръцна със зъби и опря върха на шпагата си в носа на своя ботуш. — Вие казвате, че не познавам господин д’Артанян ли?
— Не, не, вие не го познавате — студено продължи Раул — и дори не знаете къде е.
— Аз? Аз не зная къде е?
— Без съмнение, защото търсите да се карате с други хора заради него, вместо да отидете да намерите господин д’Артанян там, където е.
Дьо Вард побледня.
— Е добре, господине, аз ще ви кажа къде е той — продължи Раул. — Господин д’Артанян е в Париж; той се намира в Лувър, когато е дежурен, а когато е свободен — на улица де Ломбар. Господин д’Артанян може да се намери лесно на едно от тия места. — И така вие имате толкова причини за оплакване от него, че няма да бъдете благовъзпитан човек, ако не отидете да му поискате удовлетворение, което, изглежда, търсите от всички други, но не и от него.
Дьо Вард изтри челото си, плувнало в пот.
— Пфу, господин дьо Вард — продължи Раул, — не ви подобава да се стремите към дуели, когато е издаден указ срещу тях. Помислете си, кралят ще ни се разсърди за нашето неподчинение, особено в такъв момент, и ще бъде прав.
— Оправдания — промърмори дьо Вард, — предлози!
— Хайде де — възрази Раул, — вие говорите глупости, драги ми господин дьо Вард; добре знаете, че господин херцог Бъкингам е благовъзпитан човек, който десет пъти е изваждал шпагата си и който на драго сърце ще се бие за единадесети път. Че какво, той носи име, което налага задължения! Колкото за мене, вие знаете, нали, че аз също не се страхувам да се бия. Аз се бих в Санс, в Блено, в Дюните, пред артилеристите, на сто крачки пред бойната линия, докато вие, в скоби казано, бяхте на сто крачки зад нея. Наистина, тогава се сражаваха прекалено много хора и никой не би видял вашата храброст, затова я скривахте; но тук това би било зрелище, скандал, вие искате да заговорят за вас, безразлично по какъв повод. Е добре, не разчитайте на мене, господин дьо Вард, аз няма да ви помогна в това отношение; няма да ви направя това удоволствие.
— Напълно разумно — каза Бъкингам, като прибра шпагата в ножницата си. — Моля да ме извините, господин дьо Бражелон, задето неволно се поддадох на първия порив на гнева.
Но разяреният дьо Вард скочи напред и с високо вдигната шпага заплаши Раул, който едва успя да отбие удара.