— О, много ви моля, не говорете така в момента, когато ви предлагам приятелството си.
И Бъкингам разтвори прегръдките си на Бражелон, който радостно прие предложения съюз.
— В моя род — прибави Бъкингам — умират за тия, които обичат, вие знаете това, господин дьо Бражелон.
— Да, господин херцог, зная — отговори Раул.
LXXXVIII
КАКВО МИСЛЕШЕ КАВАЛЕРЪТ ДЬО ЛОРЕН ЗА НЕЙНО ВИСОЧЕСТВО
Нищо не наруши вече спокойствието по пътя.
Под предлог, който не вдигна голям шум, господин дьо Вард замина напред.
Той отведе Маникан, равномерният и мечтателен характер на който уравновесяваше раздразнителността му.
За забелязване е, че свадливите и неспокойни хора обичат да се сближават със свенливи и плахи характери, сякаш в противоположността едни търсят успокоение на своята буйност, а други — защита срещу собствената си слабост.
Бъкингам и Бражелон съобщиха на дьо Гиш за приятелството си; сега те тримата възхваляваха неуморно принцесата.
Само че благодарение на Бражелон тоя концерт се изпълняваше от трио, а не се състоеше от солови номера, към които по-преди се бяха пристрастили дьо Гиш и съперникът му.
Тая хармония се харесваше много на кралицата-майка; може би тя не беше толкова по вкуса на младата принцеса, която кокетничеше като дявол и която, без да се страхува за гласа си, обичаше опасните положения.
Действително принцесата имаше смело и дръзко сърце, едно от тия, които обичат да вървят по края на пропастта, които се стремят към острието, като жадуват до известна степен за рани.
И тъй погледите, усмивките, тоалетите й — неизчерпаеми снаряди — валяха върху тримата млади хора, засипваха ги; и от тоя бездънен арсенал излизаха също така нежни погледи, позволение за целуване на ръка и хиляди други наслади, които на разстояние погубваха благородниците от свитата, гражданите и представителите на градовете, през които минаваха, пажовете, народа, лакеите: това беше поголовно унищожаване( общо опустошение.
Когато пристигна в Париж, нейно височество беше придобила вече по пътя хиляди обожатели и водеше със себе си половин дузина умопобъркани и двама съвсем луди.
Само Раул пристигна в столицата студен и недоверчив: той беше видял цялата омая на тази жена, но сърцето му беше, изпълнено с друга любов и там нямаше свободно място за нова стрела.
По пътя той приказваше понякога с английската кралица за опияняващия чар, който разпространяваше принцесата около себе си, и майката, добила опит от толкова нещастия и разочарования, му отговаряше:
— Анриет би станала знаменита жена дори ако се беше родила не на трона, а в неизвестна среда, защото има голяма фантазия, прищевен характер и силна воля.
Дьо Вард и Маникан, разузнавачи и куриери, бяха съобщили за пристигането на принцесата. В Нантер пред шествието се появи блестящ ескорт от конници и карети.
Това беше негово височество, следван от кавалера дьо Лорен и от любимците си, след които вървеше част от кралската гвардия. Принцът идваше да посрещне годеницата си.
В Сен Жермен принцесата и майка й се преместиха от пътния екипаж, възтежък и позагубил блясъка си от пътуването, в изящна и разкошна карета, карана от шест коня с бяла позлатена амуниция.
В тая своеобразна каляска, сякаш на трон под сенник от извезана коприна с дълги ресни, седеше младата И хубава принцеса, върху сияещото лице на която падаха розови отблясъци, особено прекрасни на седефената и кожа.
Като се приближи до тоя екипаж, негово височество остана поразен от хубостта на годеницата си; той изказа възхищението си с такива изрази, че кавалерът Дьо Лорен, който стоеше в групата придворни, вдигна рамене, а граф дьо Гиш и Бъкингам почувствуваха остра болка в сърцето.
След като се поднесоха почитанията и се изпълни церемониалът, увеличилото се шествие потегли по-бавно по пътя за Париж.
Непознатите бяха представени, бегло на негово височество. Херцог Бъкингам беше посочен заедно с другите английски благородници.
Негово височество не обърна голямо внимание на никого.
Но като видя по пътя, че херцогът язди упорито край вратичките на каретата, той запита неразделния си дьо Лорен:
— Кой е тоя господин?
— Преди малко го представиха на ваше височество — отговори кавалерът дьо Лорен. — Това е хубавият херцог Бъкингам.
— Ах, да, наистина.
— Кавалерът на нейно височество — прибави любимецът с такъв вид и такъв тон, каквито само завистниците могат да придават на най-простите изрази.
— Какво искаш да кажеш? — попита принцът, без да спира коня си.