— Тогава той е умен — простодушно отговори дьо Гиш, на помощ на когото се появи внезапно Раул, като го видя с опасен събеседник.
Дьо Бражелон заговори с дьо Лорен и по такъв начин го накара да промени темата на разговора.
Влизането стана блестящо и весело. Като желаеше да почете брат си, кралят беше заповядал да го посрещнат великолепно. Нейно височество и майка й отседнаха в Лувър, в същия Лувър, където през време на изгнанието те страдаха толкова от забравата, бедността и лишенията.
Негостоприемният дворец за нещастната дъщеря на Анри IV, голите стени, продънените паркети, покритите с паяжини тавани, грамадните камини с нащърбен мрамор, студените огнища, едва затопляни от милостинята на парламента — всичко се беше променило.
Великолепни тапети, дебели килими, блестящи плочи на пода, свежи картини в широки златни рамки; навсякъде канделабри, огледала, разкошни мебели; навсякъде гвардейци с горд вид, с развяващи се пера, цяла тълпа от лакеи и придворни в предните стаи и по стълбите — ето какво ги посрещна сега.
В дворовете, където едно време никнеше трева, сякаш неблагодарникът Мазарини желаеше да докаже на парижаните, че самотата и безредието заедно с немотията и отчаянието трябва да бъдат свита на падналите монархии, повтаряме, в дворовете грамадни, неми, пусти, сега яздеха конници и изпод копитата на конете им, стъпващи по блестящия паваж, изскачаха хиляди искри.
Млади и хубави жени в карети чакаха, за да й се поклонят при минаването, дъщерята на тая дъщеря на Франция, която през време на вдовството и изгнанието си, не намираше понякога една цепеница за огнището си, едно късче хляб за масата си, която презираха дори най-незначителните слуги в замъка.
Ето защо кралицата Анриет се върна в Лувър със сърце, в което имаше повече скръб и горчиви спомени, отколкото имаше тържество и радост в сърцето на дъщеря й, лекомислена и непостоянна.
Тя знаеше, че блестящият Прием се отнасяше за щастливата майка на крал, възстановен на втория трон в Европа, докато лошият прием се отнасяше за нея, дъщерята на Анри IV, наказана, задето е била нещастна. След като принцесата и кралицата бяха настанени, след като те си поотпочинаха, хората, които се бяха съвзели също от умората, се върнаха към предишните си навици и предишните си занимания.
Бражелон отиде да се види с баща си. Атос беше заминал отново за Блоа. Той поиска да се види с господин д’Артанян. Но мускетарят, зает с организирането на нова кралска гвардия, беше станал неуловим. Бражелон се обърна към дьо Гиш. Но графът се съвещаваше с шивачите си и с Маникан и това поглъщаше целия му ден. Още по-лошо беше с херцог Бъкингам. Младият англичанин купуваше коне след коне, диаманти след диаманти. Той завладя всички парижки бродировачки, бижутери и шивачи. Между него и дьо Гиш се водеше повече или по-малко учтив двубой, за щастливия изход на който херцогът искаше да похарчи един милион, докато маршал дьо Грамон беше дал само шестдесет хиляди ливри на дьо Гиш. Бъкингам се смееше и харчеше милиона си.
Дьо Гиш въздишаше и би си скубал косите без съветите на дьо Вард.
— Един милион! — всеки ден повтаряше графът. — Аз ще претърпя неуспех. Защо господин маршалът не нека да ми даде предварително моята част от наследството.
— Защото ще я разпилееш — казваше му Раул.
— Е, не му ли е все едно! Ако трябва да умра от това, ще умра. Тогава няма да имам вече нужда от нищо.
— Но защо трябва да умираш? — попита го Раул.
— Не искам да бъда победен в елегантността от един англичанин.
— Драги ми графе — каза Маникан тогава, — елегантността не е скъпо нещо, а е само мъчно постижимо.
— Да, но мъчно постижимите неща струват много скъпо, а аз имам само шестдесет хиляди ливри.
— Ей богу — каза дьо Вард, — какъв си чуден! Харчи колкото Бъкингам; разликата е само деветстотин и четиридесет хиляди ливри.
— Отде да ги взема?
— Направи дългове.
— Вече направих.
— Това е още едно основание.
Тия съвети подействуваха толкова на дьо Гиш, че той почна да върши лудости, докато Бъкингам просто харчеше.
Слухът за тия разточителства караше да цъфтят лицата на всички парижки търговци и от двореца на Бъкингам до двореца на Грамон бълнуваха за чудеса.
През това време нейно височество си почиваше, а Бражелон пишеше писма на госпожица дьо Ла Валиер.
Четири писма бяха излезли вече от перото му, без да се получи нито един отговор; най-после в същата сутрин на сватбената церемония, която трябваше да се състои в черквата на Пале Роял, Раул седеше, като довършваше тоалета си, когато слугата му доложи: