Когато Раул дойде на себе си, стори му се, че чува познати гласове от лявата си страна.
Действително това бяха дьо Вард, дьо Гиш и кавалерът дьо Лорен, които приказваха помежду си.
Впрочем те приказваха толкова тихо, че в голямата зала едва се чуваше шепотът им.
Умението да се говори без помръдване, без навеждане на събеседника беше изкуство, което новаците не можеха, да овладеят веднага; ето защо беше необходимо дълго упражняване в такива разговори, без погледи, без движение на главата, които напомняха разговор на група мраморни статуи.
Наистина при големи приеми на краля и на кралиците, когато техни величества говореха, а всички сякаш слушаха в благоговейно мълчание, се водеха много такива мълчаливи разговори, в които не преобладаваше ласкателството.
Раул спадаше към много опитните хора в това изкуство на етикецията и често по движението на устните можеше да отгатне смисълът на думите.
— Каква е тая Монтале? — питаше, дьо Вард. — Каква е тая Ла Валиер? Каква е тая провинция, която пристига при нас?
— Монтале? — каза кавалерът дьо Лорен. — Познавам я: тя е добро момиче, което ще забавлява двора. Ла Валиер е очарователно куцо момиче.
— Пфу! — рече дьо Вард.
— Не пфукайте, дьо Вард; за куците има доста латински поговорки, много остроумни и главно много характерни.
— Господа, господа — каза дьо Гиш, като гледаше неспокойно Раул, — спазвайте малко мярка, моля ви се.
Но безпокойството на графа, наглед поне, нямаше основания. Раул остана твърд и равнодушен, макар че не изпусна нито дума от казаното. Изглеждаше, че си взема бележка за дързостите и волностите на двамата предизвикатели, за да си види сметките с тях при удобен случай.
Без съмнение дьо Вард отгатна тая мисъл и продължи:
— Кои са любовниците на тия госпожици?
— На Монтале ли? — попита кавалерът.
— Да, най-напред на Монтале.
— Е, вие, аз, дьо Гиш, всеки, който пожелае.
— А на другата?
— На госпожица дьо Ла Валиер ли?
— Да.
— Внимавайте, господа — забеляза дьо Гиш, за да попречи на дьо Вард да отговори, — внимавайте, нейно височество ни слуша.
Раул пъхна ръка до китката под дрехата си, впи пръсти в гърдите и започна да къса дантелите си.
Но точно тия клюки, на които щяха да се изложат клетите жени, го накараха да вземе сериозно решение.
„Клетата Луиз — помисли си той, — тя е дошла с почтено намерение и под почетно покровителство; но трябва да узная това намерение; трябва да зная кой я покровителствува.“
И като подражаваше маневрата на Маликорн, той тръгна към групата на почетните госпожици.
Скоро представянето се свърши. Кралят, който непрекъснато гледаше принцесата и се възхищаваше от нея, излезе веднага след това от приемната зала заедно с двете кралици.
Кавалерът дьо Лорен зае отново мястото си край негово височество и по пътя наля няколко капки от отровата, която събираше от един час, като гледаше нови лица и като подозираше, че няколко сърца са щастливи.
Като излизаше, кралят увлече след себе си част от присъствуващите; но тия от придворните, които обичаха да бъдат независими или усилено се занимаваха с ухажване, започнаха да се приближават до дамите. Принц дьо Конде направи няколко комплимента на госпожица дьо Тоне Шарант. Бъкингам ухажваше госпожа Дьо Шале и госпожа дьо Лафайет, които нейно височество беше отличила и които тя обичаше. А граф дьо Гиш, напуснал негово височество, който единствено можеше да се приближи до нейно височество, приказваше оживено със сестра си госпожа дьо Валантиноа и госпожици дьо Креки и дьо Шатийон.
Сред всички тия политически и любовни интереси Маликорн искаше да завладее Монтале, но тя предпочиташе повече да приказва с Раул, най-малкото за да се наслади на въпросите и изненадата му.
Раул отиде, право при госпожица дьо Ла Валиер и й се поклони с най-голямо уважение.
Като видя това, Луиз се изчерви и измънка нещо.
Но Монтале побърза да й дойде на помощ.
— Е — каза тя, — ето ни и нас, господин виконте.
— Виждам ви добре — каза Раул с усмивка — и именно за вашето присъствие тук идвам да получа едно малко обяснение.
Маликорн се приближи с най-чаровната си усмивка.
— Оттеглете се, господин Маликорн — каза Монтале. — Наистина вие сте много нескромен.
Маликорн стисна устни и отстъпи две крачки назад, без дума да продума.