— Когато той узнае кой съм — възрази непознатият, като гордо вдигна глава, — той ще отмени заповедта.
Офицерът беше все повече и повече учуден, все повече и повече завладян.
— Ако се съглася да доложа за вас, господине, мога ли поне да зная за кого ще доложа?
— Доложете, че с него желае да говори негово величество Чарлз II, крал на Англия, Шотландия и Ирландия!
Офицерът извика от учудване и отстъпи крачка назад; по бледото му лице се изписа такова силно вълнение, каквото никой енергичен мъж не би могъл да потисне в дъното на сърцето си.
— О, да, всемилостиви господарю! — каза той. — Действително аз би трябвало да ви позная веднага.
— Вие сте виждали портрета ми?
— Не, всемилостиви господарю.
— Или сте ме виждали някога при двора, преди да ме изгонят от Франция?
— Не, всемилостиви господарю, и това не е.
— Тогава как бихте ме познали, ако не сте виждали нито портрета ми, нито мене лично?
— Всемилостиви господарю, аз видях негово величество краля — вашия баща — в един страшен момент.
— В деня, когато…
— Да.
Мрачен облак мина по челото на краля; той сякаш го отстрани с ръка и попита:
— Виждате ли още някакво затруднение да доложите за мене?
— Всемилостиви господарю, извинете ме — отговори офицерът, — но по тая тъй скромна външност аз не можах да се сетя, че пред мен стои крал; и все пак, както преди малко имах честта да кажа на ваше величество, аз видях краля Чарлз I… Но извинете, ей сега ще предупредя краля. — След няколко стъпки обаче се върна и попита: — Навярно ваше величество желае това свиждане да остане в тайна?
— Не изисквам това, но ако е възможно да остане в тайна…
— Възможно е, всемилостиви господарю, защото аз мога да не казвам нищо на дежурния старши камерюнкер. Но за това ваше величество трябва да ми предаде шпагата си.
— Вярно… Съвсем забравих, че никой не влиза с оръжие при краля на Франция.
— Ваше величество ще направи изключение, ако иска, но тогава аз ще сваля отговорността от себе си, като предупредя дежурните при краля.
— Ето шпагата ми, господине. Сега ще бъдете ли тъй любезен да доложите за мене на негово величество?
— Веднага, всемилостиви господарю.
Офицерът изтича веднага и почука на съобщителната врата, която камердинерът му отвори.
— Негово величество кралят на Англия! — каза офицерът.
— Негово величество кралят на Англия! — повтори камердинерът.
При тия думи един камерюнкер разтвори двете крила на кралската врата и отвън можа да се види Луи XIV без шапка и без шпага, с разкопчана късовейка, който се приближаваше с признаци на най-голяма изненада.
— Вие, братко мой! Вие тук, в Блоа! — извика Луи XIV, като отпрати с ръка камерюнкера и камердинера, които отидоха в съседната стая.
— Всемилостиви господарю — отговори Чарлз II, — аз отивах в Париж с надеждата да видя ваше величество, когато от мълвата научих, че скоро ще пристигнете в тоя град. Тогава останах тук, защото имах да ви съобщя нещо много важно.
— Харесва ли ви тоя кабинет, братко мой?
— Отлично, всемилостиви господарю, защото мисля, че никой не може да ни чуе.
— Аз отпратих камерюнкера и дежурния камердинер: те са в съседната стая. Зад тая преграда има една отделена стая; тя води в предната стая, а в предната стая вие видяхте само един офицер, нали?
— Да, всемилостиви господарю.
— Тогава говорете, братко мой, аз ви слушам.
— Всемилостиви господарю, аз започвам и нека ваше величество благоволи да се съжали над нещастията на нашия дом.
Френският крал се изчерви и приближи креслото си До креслото на английския крал.
— Всемилостиви господарю — продължи Чарлз II, — не е необходимо да питам дали ваше величество знае подробностите на моята плачевна история.
Луи XIV се изчерви още повече, улови ръката на английския крал и отговори:
— Братко мой, срамота е да се каже, но рядко кардиналът говори пред мене за политика. Нещо повече: едно време камердинерът ми Лапорт ми четеше исторически съчинения, но той забрани тия четения и ми отне Лапорт, така че моля брат ми Чарлз да ми разкаже всички тия неща като на човек, който нищо не знае за тях.
— Е добре, всемилостиви господарю, ако разкажа всичко отначало, аз ще имам един шанс повече да трогна сърцето на ваше величество.
— Говорете, братко мой, говорете!
— Вие знаете, всемилостиви господарю, че през 1650 година, при похода на Кромуел в Ирландия, бях повикан в Единбург и бях коронясан в Стоун. Една година по-късно, ранен в една от заграбените провинции, Кромуел се нахвърли отново върху нас. Да се срещна с него беше моя цел, да изляза от Шотландия беше мое желание.