— Тогава — сурово каза Атос, като се изправи, — тогава докажете ми, че сте мъж, защото съвсем не доказвате, че сте син. Аз ви молих да дочакате блестящ брак, аз бих ви намерил жена, която да стои на най-високите стъпала на благородството и богатството; аз исках да сияете с двойния блясък, който придават славата и богатството: вие сте от благороден род!
— Господине — извика Раул, увлечен от първия порив, — тия дни ми подхвърлиха укора, че не зная името на майка си. Атос побледня; после, смръщил вежди като върховния бог на древността, запита величествено:
— С нетърпение очаквам да узная какво сте отговорили, господине.
— О, извинете… извинете! — промърмори младият човек, възбудата на когото спадна веднага.
— Какво отговорихте, господине? — попита графът, като тупна с крак.
— Господине, в ръцете си държех шпага; тоя, който ме оскърби, стоеше в отбранително положение; аз избих шпагата от ръцете му и я пратих зад една ограда, а след това изпратих и него след шпагата му.
— А защо не го убихте?
— Негово величество забранява дуелите, господине, а в тоя момент аз бях един от посланиците на негово величество.
— Добре — каза Атос, — но още едно основание за мене да говоря с краля.
— Какво ще му поискате, господине?
— Позволение да изтегля шпагата си срещу тоя, който ни е нанесъл това оскърбление.
— Господине, ако не съм постъпил така, както трябва, много ви моля да ми простите.
— Кой ви укорява, Раул?
— Но позволението, което желаете да поискате от краля…
— Раул, аз ще помоля негово величество да подпише вашия сватбен договор.
— Господине…
— Но с едно условие…
— Нима са ви необходими условия с мене? Заповядайте, господине, и аз ще се подчиня.
— С това условие — продължи Атос, — че ще ми кажете името на тоя, който е говорил така за майка ви.
— Но, господине, защо ви е необходимо да знаете името му? Мене ме оскърбиха и щом се получи позволението от негово величество, ще отмъстявам аз.
— Името му, господине?
— Не ще допусна да се излагате на опасност.
— За дон Диего ли ме вземате? Името му?
— Изисквате ли го?
— Искам да го зная.
— Виконт дьо Вард.
— А — спокойно каза Атос, — добре, познавам го. Но конете ни са готови, господине. Ние ще заминем не след два часа, а веднага. На конете, господине, на конете!
XCI
НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО РЕВНУВА ХЕРЦОГ БЪКИНГАМ
Докато господин граф дьо Ла Фер яздеше към Париж, придружен от Раул, в Пале Роял се разиграваха събития, които Молиер би нарекъл истинска комедия.
Това стана четири дни след женитбата на принца. Негово височество закуси набързо и отиде към покоите си нацупен, намусен.
Закуската не мина весело. Нейно височество беше заповядала да й поднесат яденето в нейните стаи.
И така, негово височество беше закусил в най-тесен кръг.
Само кавалерът дьо Лорен и Маникан присъствуваха на тая закуска, която продължи три четвърти час при пълно мълчание.
Маникан, не тъй близък с негово височество като кавалера дьо Лорен, се опитваше напразно да прочете в очите на принца коя беше причината за тая намусеност.
Кавалерът дьо Лорен, който нямаше нужда да отгатва нищо, защото знаеше всичко, ядеше с тоя необикновен апетит, който се увеличаваше от скръбта на другите, и едновременно се наслаждаваше от яда на негово височество и от смущението на Маникан.
Той продължаваше нарочно да яде, защото му правеше удоволствие да задържа нетърпеливия принц, който изгаряше от желание да стане от стола.
Понякога негово височество се разкайваше, че беше дал на дьо Лорен власт над себе си, която освобождаваше кавалера от всякакви стеснения на етикецията.
Сега изпитваше точно такова разкаяние; но той се страхуваше от кавалера почти толкова, колкото го обичаше, и се задоволяваше да беснее вътрешно.
От време на време негово височество вдигаше очи към небето, после поглеждаше сладкишите, които кавалерът нападаше; най-после, като не смееше да избухне, той се предаде на такава пантомима, на която би завидял дори Арлекино.
В края на краищата негово височество не издържа и когато поднесоха плодовете, той стана гневно, като остави кавалера дьо Лорен да довърши закуската както си иска.
Като видя, че принцът става, Маникан скочи и се опъна като струна със салфетката в ръка.
Негово височество не отиде, а по-скоро изтича към предната стая и като намери там един лакей, шепнешката му даде някаква заповед.
После, връщайки се назад, за да не мине през трапезарията, той премина през кабинетите си с намерение да завари кралицата майка в молитвената й стая, където стоеше обикновено.