Выбрать главу

Беше около десет часа сутринта.

Когато негово височество влезе, Ана Австрийска пишеше.

Кралицата майка обичаше много тоя син с хубаво лице и мек характер.

Действително принцът беше по-нежен и може би по-женствен от краля.

Той беше завладял майка си с нежната си чувствителност, която се харесва винаги на жените. Ана Австрийска, която много желаеше да има дъщеря, почти намираше в тоя син вниманието, дребната грижовност и нежността на дванадесетгодишно дете.

И така през цялото време, което прекарваше у майка си, принцът се възхищаваше от хубавите й ръце, даваше й съвети за разни помади, рецепти за парфюми, за които тя толкова се грижеше; после й целуваше ръцете и очите чисто по детски; винаги й носеше нещо сладко, препоръчваше й нещо ново в тоалета.

В по-големия си син Ана Австрийска обичаше краля или по-скоро кралското достойнство: Луи XIV представляваше за нея божественото право, С краля тя беше кралица майка; с Филип само майка.

И принцът знаеше, че майчините прегръдки са най-приятното и най-сигурното от всички убежища.

Още като дете той се криеше в това убежище, когато избухваха бури между брат му и него. Често след ударите с юмруци, които от негова страна бяха престъпление за оскърбление на величеството, след битките с юмруци и нокти, на които кралят и неговият твърде непокорен поданик се предаваха по ризи върху оспорвания креват, при което камердинерът Ла Порт беше единственият съдия на двубоя, Филип — победител, но уплашен от победата си — тичаше за подкрепа при майка си или поне за уверение, че Луи XIV ще му прости, макар че кралят мъчно и немного скоро му даваше тая прошка.

Навикнала на тая мирна намеса, Ана успяваше да примирява всички спорове на синовете си и същевременно да участвува във всичките им тайни.

Кралят, който завиждаше на брат си за тая изключителна нежност от страна на майка им, чувствуваше по-голямо разположение да се подчинява на Ана Австрийска и да се грижи за нея повече, отколкото беше в характера му.

Ана се придържаше към тая политическа система особено в отношенията си с младата кралица.

По такъв начин тя царуваше почти деспотично над кралската двойка и вече подготвяше всичките си батареи да царува със същия абсолютизъм в дома на втория си, току-що оженен син.

Кралицата майка почти се гордееше, когато виждаше, че при нея влиза начумерено лице с бледи бузи и зачервени очи, и веднага разбираше, че трябва да даде помощ на по-слабия и по-бунтовния.

И така, както казахме, тя пишеше, когато негово височество влезе в молитвената й стая не със зачервени очи, не с бледи бузи, но разтревожен, ядосан, раздразнен.

Той целуна разсеяно ръцете на майка си и седна, преди тя да му позволи.

Като се имат предвид строгите правила на етикета, установени при двора на Ана Австрийска, това нарушение на благоприличието беше знак на дълбоко вълнение, особено от страна на Филип, който обичаше да прекалява с уважението си.

— Но щом той явно нарушаваше приетото от него правило, това значеше, че се е случило нещо важно.

— Какво ви е, Филип? — попита Ана Австрийска, като се обърна към сина си.

— О, всемилостива господарке, много се събра — промърмори принцът с печален вид.

— Наистина вие приличате на много загрижен човек — каза кралицата, като остави перото в мастилницата.

Филип се намръщи, но не отговори.

— Но във всичко, което изпълва ума ви — продължи Ана Австрийска, — все пак трябва да има нещо, което да ви вдъхва повече грижи от всичко останало, нали?

— Да, така е, всемилостива господарке.

— Слушам ви.

Филип отвори уста, за да даде път на всички оплаквания, които тегнеха на ума му и сякаш чакаха само изход, за да се излеят.

Но изведнъж млъкна и всичко, което изпълваше сърцето му, се сведе към една въздишка.

— Хайде, Филип, хайде, повече твърдост — каза кралицата майка. — Когато се оплакват от нещо, това „нещо“ почти винаги излиза човек, който пречи, нали?

— Съвсем не казвам това, всемилостива господарки.

— За кого искате да говорите? Хайде, кажете накратко.

— Работата е там, всемилостива господарке, че това, което искам да кажа, е от много деликатно естество.

— Ах, боже мой!

— Без съмнение, защото най-сетне една жена…

— А, вие искате да говорите за нейно височество? — попита кралицата майка с живо любопитство.

— За нейно височество ли?

— За вашата жена, естествено.

— Да, да, разбирам.

— Е добре, ако искате да ми говорите за нейно височество, сине мой, не се стеснявайте. Аз съм ви майка, а нейно височество е чужда за мене. Все пак, тъй като тя ми е снаха, бъдете уверен, че ще изслушам с интерес, дори само заради вас, всичко, което ще ми кажете за нея.