— Кажете на свой ред, всемилостива господарке — рече Филип, — не сте ли забелязали нещо?
— Нещо, Филип?… Вие казвате думи с плашеща неяснота… Нещо, и от какво естество е това нещо?
— С една дума, нейно височество е хубава.
— Да, разбира се.
— Но не е кой знае каква хубавица.
— Не, но като порасне, тя може да се разхубави необикновено. Вие видяхте как само за няколко години лицето й се промени. Е добре, тя ще се развива все повече и повече; все пак е на шестнадесет години. На петнадесет години и аз бях много слаба; във всеки случай нейно височество е хубава дори и сега.
— Следователно може да бъде забелязана.
— Без съмнение, дори на обикновена жена обръщат внимание, а още повече на принцеса.
— Тя е добре възпитана, всемилостива господарке, нали?
— Кралица Анриет, майка й, е малко студена, малко придирчива, но е жена с добри чувства. Възпитанието на младата принцеса може да е било пренебрегнато, но смятам, че моралните й устои са добри: поне такова беше мнението ми за нея през време на пребиваването и във Франция; след това тя се върна в Англия и не зная какво е станало. Какво искате да кажете?
— Е, боже мой, искам да кажа, че някои малко лекомислени глави се замайват лесно от благоденствието.
— Е добре, всемилостива господарке, вие казахте, това, което мислех: струва ми се, че принцесата има малко лекомислена глава.
— Не би трябвало да се преувеличава, Филип: тя е остроумна и има известна доза кокетство, което е много естествено у една млада жена. Но, сине мой, у високопоставените личности тоя недостатък е от полза за един двор. Една малко кокетна принцеса придава обикновено блясък на двора си; една нейна усмивка извиква навсякъде разкош, остроумие и дори храброст; благородниците се сражават по-добре за принц, жената, на който е хубава.
— Много благодаря, всемилостива господарке — каза Филип раздразнено; — наистина майко, вие ми рисувате много тревожни картини.
— В какво отношение? — попита кралицата с престорена наивност.
— Вие знаете, всемилостива господарке — печално каза Филип, — вие знаете, че имах отвращение към брака.
— А, но тоя път вие ме плашите. Значи имате сериозно оплакване срещу нейно височество?
— Сериозно — съвсем не казвам това.
— Тогава променете това разстроено лице. Ако се покажете така у вас, внимавайте, ще ви вземат за много нещастен съпруг.
— Всъщност — отговори Филип — аз не съм доволен съпруг и искам да се знае това.
— Филип! Филип!
— Бога ми, всемилостива господарке, ще ви кажа откровено: съвсем не съм очаквал такъв живот, какъвто ми създават.
— Обяснете се.
— Жена ми не е никога моя; постоянно ми се изплъзва. Сутрин — посещения, преписка, тоалети; вечер — балове и концерти.
— Вие ревнувате, Филип!
— Аз? Да ме пази бог! Предоставям на други глупавата роля на ревнив съпруг; просто съм раздразнен.
— Филип, вие укорявате жена си за невинни неща и докато нямате нещо по-сериозно…
— О, изслушайте ме. Една жена може да вдъхва безпокойство, без да бъде виновна; някои чести посещения, някои предпочитания, които младите жени излагат на показ и които могат да доведат до какво ли не най-неревнивите мъже.
— А, най-после: с голям труд го достигнахме. Чести посещения, предпочитания, чудесно! От един час се въртим наоколо и най-сетне засегнахме истинския въпрос.
— Е, да…
— Това е по-сериозно. Значи нейно височество е извършила такива грехове спрямо вас?
— Именно.
— Какво! На петия ден след сватбата жена ви предпочита пред вас някого, често посещава някого? Пазете се, Филип, вие преувеличавате вината й; който търси доказателства на всяка цена, нищо не може да докаже.
Уплашен от сериозността на майка си, принцът поиска да отговори, но можа само да измънка няколко неразбираеми думи.
— Ето че отстъпвате — каза Ана Австрийска, — предпочитам това; по такъв начин признавате грешките си.
— Не — извика Филип, — не, не отстъпвам и ще го докажа. Казах „предпочитания“, нали? Казах „чести посещения“, нали? Е добре, слушайте.
Ана Австрийска се приготви да слуша с това удоволствие на клюкарка, което винаги изпитва дори най-добрата жена, най-добрата майка, макар и кралица, когато я намесват в дребните съпружески караници.
— Е добре — продължи Филип, — кажете ми едно нещо.
— Какво?
— Защо жена ми задържа английските придворни? Кажете.
И Филип скръсти ръце, като гледаше майка си, сякаш беше убеден, че тя няма да намери отговор на тоя въпрос.
— Но — отговори Ана Австрийска — това е много просто: защото англичаните са й съотечественици, защото те похарчиха много пари, за да я придружат до Франция, защото би било много неучтиво, дори неполитично, ако отпрати внезапно представителите на благородническите родове, които не отстъпиха пред никакви жертви, за да докажат своята преданост.