— Е, майко, голяма жертва е наистина да преминеш от една отвратителна страна в една хубава държава, където с едно екю може да направиш по-голямо впечатление, отколкото другаде с четири! Голяма преданост е да изминеш сто левги, за да придружиш една жена, в която си влюбен, нали?
— Влюбен, Филип? Помислете какво говорите!
— Зная какво говоря!
— А кой е влюбен в нейно височество?
— Хубавият херцог Бъкингам… Няма ли и него да защищавате, майко?
Ана Австрийска се изчерви и се усмихна. Това име възкреси в нея толкова сладки и в същото време толкова тъжни спомени!
— Херцог Бъкингам? — промълви тя.
— Да, един от обесниците, както казваше дядо ми Анри IV.
— Бъкингамовци са предани и храбри — каза Ана Австрийска смело.
— А, хубаво, ето че майка ми защищава любовника на моята жена! — извика Филип с такъв порив, че цялото му нежно същество се потресе до сълзи.
— Сине мой, сине мой! — провикна се Ана Австрийска. — Тоя израз не е достоен за вас. Вашата жена съвсем няма любовник, а ако трябва да има, той няма да бъде херцог Бъкингам: хората от неговия род, повтарям ви, са честни и сдържани; гостоприемството е свято за тях.
— Ех, всемилостива господарке — извика Филип, — херцог Бъкингам е англичанин, а нима англичаните тачат толкова свято собствеността на френските крале?
Ана се изчерви повторно и се обърна под предлог да извади перото от мастилницата, а всъщност да скрие червенината от сина си.
— Наистина, Филип — каза тя, — вие знаете да намирате изрази, които ме смущават. Вашият гняв ви заслепява, а мене ме плаши. Е, помислете, разсъдете…
— Всемилостива господарке, няма какво да разсъждавам, аз виждам.
— А какво виждате?
— Виждам, че херцог Бъкингам не се отделя от жена ми. Той се осмелява да й прави подаръци, тя се осмелява да ги приема. Вчера тя заговори за сашета от теменуги. Нашите парфюмеристи — вие знаете това, всемилостива господарке, защото толкова пъти сте искали от тях тоя сух парфюм, без да можете да го получите, — нашите френски парфюмеристи не можаха да добият тая миризма. Е, добре, херцогът имаше в себе си саше от теменуга. Значи от него е сашето на жена ми.
— Наистина, господине — рече Ана Австрийска, — вие строите пирамиди на иглени върхове. Пазете се. Питам ви, какво лошо има в това, че един човек дава на съотечественицата си рецепта за нов парфюм? Вашите странни понятия, кълна ви се, будят в мене тежки спомени за баща ви, който често ми причиняваше страдания със своята несправедливост.
— Без съмнение бащата на херцог Бъкингам е бил по-сдържан и по-почтителен от сина си — безразсъдно рече Филип, без да вижда, че грубо засяга сърцето на майка си.
Кралицата побледня и притисна към гърдите конвулсивно стиснатата си ръка, но бързо се съвзе и каза:
— С една дума, вие дойдохте тук с някакво намерение, нали?
— Разбира се.
— Обяснете се тогава.
— Аз дойдох, всемилостива господарке, с намерение да ви се оплача и да ви предупредя, че няма да търпя нищо от страна на херцог Бъкингам.
— Няма да търпите нищо?
— Не.
— Какво ще правите?
— Ще се оплача на краля.
— А какво искате да ви отговори кралят?
— Тогава — каза негово височество с израз на свирепа решителност, която тъй чудно противоречеше на обикновената кротост на лицето му, — тогава ще се разправя сам с него.
— Какво наричате „ще се разправя сам с него?“ — попита Ана Австрийка с известен ужас.
— Искам херцог Бъкингам да остави на мира нейно височество; искам херцог Бъкингам да напусне Франция и ще го уведомя за волята си.
— Вие няма да го уведомявате за нищо, Филип — каза кралицата, — защото ако постъпите така, ако нарушите до такава степен гостоприемството, аз ще помоля краля да вземе строги мерки срещу вас.
— Вие ме заплашвате, майко! — извика Филип жално. — Вие ме заплашвате, когато се оплаквам!
— Не, не ви заплашвам; просто слагам преграда на вашата буйност. Казвам ви, че като вземете сурови мерки срещу херцог Бъкингам или всеки друг англичанин, че като постъпите дори малко неучтиво, вие ще посеете много печални разногласия между Франция и Англия. Какво, един принц, брат на френския крал, не може да скрие оскърбление, дори истинско, когато е изправен пред лицето на политическата необходимост?
Филип направи движение.
— Впрочем — продължи кралицата — оскърблението не е нито истинско, нито възможно; целият въпрос се свежда само до смешна ревност.