— Ваше величество е осведомен добре.
— Така, така!… Нещо повече: младото момиче постъпи като почетна госпожица при младата принцеса.
— Ваше величество знае по-добре от мене цялата история.
Кралят помисли още и като погледна крадешката доста загриженото лице на Атос, каза:
— Графе, струва ми се, че тая госпожица не е много красива, нали?
— Наистина не зная — отговори Атос.
— Аз я видях: тя съвсем не ме порази.
— Тя има кротък и скромен зид, но малко красота, всемилостиви господарю.
— Обаче има хубава руса коса.
— Струва ми се, да.
— И доста хубави сини очи.
— Тъй е.
— Значи по отношение на хубостта нищо необикновено. Да преминем на парите.
— От петнадесет до двадесет хиляди ливри зестра най-много, всемилостиви господарю, но влюбените са безкористни; самият аз не отдавам много значение на парите.
— На излишъка, искате да кажете; но необходимото е нещо важно. С петнадесет хиляди ливри зестра, без собственост, една жена не може да съществува при двора. Ние ще допълним недостига; искам да направя това за Бражелон.
Атос се поклони. Кралят забеляза отново студенината му.
— Сега от парите да преминем към произхода — каза Луи XIV. — Дъщеря на маркиз дьо Ла Валиер, добре; но имаме добрия Сен Реми, което малко влошава работата… Наистина, той е втори баща, но все пак това разваля впечатлението. А вие, графе, както ми се струва, държите много на чистотата на вашия род.
— Всемилостиви господарю, аз държа само на моята преданост към ваше величество.
Кралят млъкна отново.
— Знаете ли, господине — каза той, — вие ме учудвате много още от началото на разговора ни. Идвате при мене с молба да дам съгласието си за тоя брак, а изглеждате много огорчен, като се обръщате с тая молба. О, колкото и да съм млад, аз се лъжа рядко, защото с едни хора карам дружбата ми да служи на разума, с други се обръщам към помощта на недоверието, която удвоява прозорливостта. Повтарям, вие молите без желание.
— Е добре, всемилостиви господарю, това е вярно.
— Тогава съвсем не ви разбирам. Откажете.
— Не, всемилостиви господарю: аз обичам Бражелон с всички сили на душата си; той е влюбен в госпожица дьо Ла Валиер, вижда рай в бъдещето с нея; аз не съм от тия хора, които разбиват илюзиите на младостта. Тоя брак не ми се харесва, но аз моля много ваше величество да се съгласите колкото се може по-скоро на него и да създадете по такъв начин щастието на Раул.
— Кажете, графе, а тя обича ли го?
— Ако ваше величество желае да му кажа истината, ще отговоря, че не вярвам в любовта на госпожица дьо Ла Валиер; тя е млада, тя е дете, тя е опиянена; насладата да вижда двора и честта да служи на нейно височество ще уравновесят в главата й тая частица нежност, която може би живее в сърцето й; следователно това ще бъде брак, каквито ваше величество вижда често при двора. Но Бражелон иска да се ожени за нея; така да бъде.
— Но вие не приличате на тия отстъпчиви бащи, които стават роби на децата си — забеляза кралят.
— Всемилостиви господарю, аз имам воля срещу злите, но нямам сили срещу хората със сърце. Раул страда, той скърби; неговият обикновено свободен ум е натежал и се е помрачил; аз не искам да лишавам ваше величество от услугите, които той може да принесе на господаря си.
— Разбирам ви — каза кралят — и главно разбирам сърцето ви.
— Тогава — отвърна графът — няма нужда да казвам на ваше величество, че целта ми е да направя щастливи тия деца или по-скоро това дете.
— И аз искам като вас щастието на господин дьо Бражелон.
— И така, всемилостиви господарю, аз чакам само подписа на ваше величество. Раул ще има честта да се яви пред вас и да получи съгласието ви.
— Вие се лъжете, графе — твърдо каза кралят; — аз току-що ви казах, че искам щастието на виконта; ето защо в тая минута се противопоставям на брака му.
— Но, всемилостиви господарю — извика Атос, — ваше величество ми обеща…
— Не това, графе; това не ви обещах, защото то противоречи на намеренията ми.
— Разбирам всичко, разбирам благосклонността и великодушието в намеренията на ваше величество спрямо мене; но се осмелявам да ви напомня, всемилостиви господарю, че поех задължението да дойда като посланик.
— Един посланик, графе, иска често, но не винаги получава исканото.
— Ах, всемилостиви господарю, какъв удар за Бражелон!
— Аз ще нанеса удара, аз ще поговоря с виконта.
— Любовта, всемилостиви господарю, е непреодолима сила.
— На любовта може да се устои; уверявам ви в това, графе.
— Да, когато човек има кралска душа, вашата душа, всемилостиви господарю.
— Не се безпокойте за това. Аз имам планове за Бражелон; не казвам, че няма да се ожени за госпожица дьо Ла Валиер; но съвсем не искам да се ожени толкова млад; съвсем не искам да се ожени за нея, преди тя да се издигне, а той, от своя страна, да заслужи моето благоволение, такова благоволение, каквото аз искам да му окажа. С една дума, графе, искам да почакат.