Кралят сви юмруци под маншетите и отблъсна креслото.
— Добре — каза той, — значи брат ми, английският крал, ще умре от глад.
— Всемилостиви господарю — отговори Мазарини със същия тон, — не забравяйте тая пословица, която е израз на най-здрава политика: „Радвай се, че си беден, когато съседът ти е също беден“.
Луи помисли няколко минути, като поглеждаше с любопитство листа, единият край на който се подаваше под възглавницата.
— В такъв случай — каза той — по никой начин не може да се изпълни молбата ми за пари, господин кардинал, нали?
— Абсолютно невъзможно е, всемилостиви господарю.
— Помислете си: по-късно той ще бъде мои неприятел, ако се възкачи на трона си без моя помощ.
— Ако ваше величество се страхува само от това, може да бъде спокоен! — рече кардиналът живо.
— Добре, не настоявам повече — каза Луи XIV.
— Поне убедих ли ви, всемилостиви господарю? — попита Мазарини, като сложи ръка върху ръката на краля.
— Напълно.
— Искайте каквото и да е друго, всемилостиви господарю, и аз ще сметна за щастие да се съглася, след като ви отказах това.
— Каквото и да е друго, господине?
— Всичко, всичко! Не съм ли предан телом и духом на ваше величество? Хей, Бернуен! Факли и охрана за негово величество. Негово величество се връща в покоите си.
— Още не, господине, и понеже вие предоставяте вашата добра воля на мое разположение, ще се възползувам от това.
— За вас ли, всемилостиви господарю? — попита кардиналът, като се надяваше, че най-после той ще заговори за племенницата му.
— Не, господине, не за мене — отговори Луи, — а пак за брат ми Чарлз.
Лицето на Мазарини помръкна отново. Той промърмори няколко думи, които кралят не можа да чуе.
XI
ПОЛИТИКАТА НА ГОСПОДИН МАЗАРИНИ
Вместо нерешителността, с която преди четвърт час младият крал беше дошъл при кардинала, сега в очите му се четеше такава воля, срещу която можеше да се воюва, която можеше дори да се сломи чрез собственото й безсилие; но кралят би запазил спомена за това поражение като дълбока рана в дъното на сърцето си.
— Господин кардинал — каза Луи, — тоя път се отнася за нещо, което може да се намери по-лесно, отколкото един милион.
— Така ли мислите, всемилостиви господарю? — попита кардиналът, като гледаше краля с хитър поглед, който можеше да чете до дъното на сърцата.
— Да, така мисля, и когато узнаете какво възнамерявам да искам…
— И вие мислите, че не зная това, всемилостиви господарю?
— Как, вие знаете за какво искам да ви моля?
— Слушайте, всемилостиви господарю, ето собствените думи на краля Чарлз…
— О, да видим!
— Слушайте: „И ако тоя скъперник, тоя мръсен италианец…“
— Господин кардинал!…
— Това е смисълът, ако не са точно думите му. Е, боже мой, аз не му се сърдя за това, всемилостиви господарю! Всеки от нас гледа другите през призмата на своите страсти. И така, кралят Чарлз ви е казал: „И ако тоя мръсен италианец ви откаже милиона, който му искаме, всемилостиви господарю; ако бъдем принудени по липса на пари да се откажем от дипломацията, е, ние ще му поискаме петстотин благородници…“
Кралят потрепера, защото кардиналът се беше излъгал само в цифрата.
— Нали това ви поиска, всемилостиви господарю? — извика министърът с тържествуващ вид. — След това е прибавил голи обещания, казал е: „Аз имам приятели от другата страна на пролива; на тия приятели им липсва само началник и знаме. Когато ме видят, когато видят френското знаме, те ще се присъединят към мене, защото ще разберат, че имам вашата поддръжка. Френският мундир във войската ми ще замести милиона, който господин Мазарини ни отказа (той знае много добре, че няма да му дам тоя милион). Аз ще победя с тия петстотин благородници, всемилостиви господарю, и цялата чест на победата ще принадлежи на вас.“ Ето какво ви е казал или почти това, нали? При това е украсявал речта си с блестящи метафори, величествени картини, защото всички са бъбриви в това семейство. Бащата е говорил дори на ешафода.
Пот от срам течеше по челото на Луи. Той чувствуваше, че се накърнява достойнството му, като слушаше да оскърбяват така брат му, но още не знаеше как да покаже волята си, особено в присъствието на тоя човек, на когото всички се подчиняваха, дори майка му.
Най-после той направи усилие и каза:
— Но, господин кардинал, не става дума за петстотин души, а само за двеста.