— Вие виждате, че аз отгатнах какво иска той.
— Никога не съм се съмнявал във вашата проницателност, господине, и затова мислех, че никога няма да откажете на брат ми Чарлз толкова просто и толкова лесно изпълнимо нещо като това, което искам от негово име, господин кардинал, или по-скоро от мое.
— Всемилостиви господарю — отговори Мазарини, — ето вече тридесет години се занимавам с политика. Отначало се занимавах заедно с господин кардинал дьо Ришельо, а после съвсем сам. Тая политика, трябва да си призная, не винаги е била много честна; но тя никога не е била глупава. Но тая, която се предлага сега на ваше величество, е безчестна и глупава едновременно.
— Безчестна, господине!
— Всемилостиви господарю, вие сключихте договор с господин Кромуел.
— Да, и в тоя договор господин Кромуел се подписа Дори над мене.
— Защо се подписахте толкова ниско, всемилостиви господарю? Господин Кромуел е намерил хубаво място и го е заел; такъв си му е навикът. И така аз се връщам на господин Кромуел. Вие сключихте договор с него, тоест с Англия, защото когато подписахте тоя договор, господин Кромуел беше цяла Англия.
— Господин Кромуел умря.
— Така ли мислите, всемилостиви господарю?
— Но, разбира се, защото син му Ричърд го наследи и дори се отказа от властта.
— Е, добре, точно това е! Ричърд получи наследство след смъртта на Кромуел, а Англия получи наследство след отричането на Ричърд. Договорът е част от наследството, където и да се намира: в ръцете на господин Ричърд или в ръцете на Англия. Значи договорът все още има пълна сила, пълно действие. Защо ще го нарушите, всемилостиви господарю? Какво се е променило? Днес Чарлз II иска това, което ние не искахме преди десет години; но тоя случай беше предвиден. Вие сте съюзник на Англия, всемилостиви господарю, а не на Чарлз II. Без съмнение — ако се гледа от семейна гледна точка — безчестно е да се подписва договор с човек, който е обезглавил зетя на краля, вашия баща, и да се влиза в съюз с парламент, който е наричан там „парламентче“; безчестно е, съгласен съм, но не беше глупаво от политическа гледна точка, защото благодарение на тоя договор аз избавих ваше величество, когато беше още малолетен, от неприятностите на една външна война, които фрондата… спомняте ли си фрондата, всемилостиви господарю? (младият крал наведе глава)… които фрондата щеше да усложни неизбежно. Ето защо доказвам на ваше величество, че да се измени сега посоката, без да се предупредят нашите съюзници, би било безчестно и глупаво едновременно. Ние ще водим война така, че сами ще бъдем виновни; ние ще я водим, когато заслужаваме да я започнат с нас, и ще се преструваме, че се страхуваме от нея, макар че сами сме я предизвикали: все едно дали ще изпратим там петстотин души, двеста, петдесет или десет, позволението си остава позволение. Един французин е също народ; една униформа е войска. Представете си например, всемилостиви господарю, че трябва да започнете война с Холандия, което сигурно ще се случи рано или късно, или с Испания, което ще се случи може би, ако вашата сватба не се състои (Мазарини погледна втренчено краля), а хиляда причини могат да попречат на вашата сватба. Е, добре, както ще кажете тогава, ако Англия изпрати на Холандия или на инфантата полк, рота или дори взвод от английски благородници? Ще помислите ли, че тя изпълнява честно условията на съюзническия си договор?
Луи слушаше. Струваше му се чудно, че Мазарини се позовава на честността, той, авторът на толкова политически измами, които дори бяха наречени мазаринади.
— Но най-после — възрази кралят, — без да дам явно позволение, аз не мога да попреча на благородниците в моята държава да отидат в Англия, ако е такова желанието им.
— Вие трябва да ги принудите да се върнат, всемилостиви господарю, или най-малко да протестирате срещу тяхното присъствие като неприятели в една съюзническа страна.
— Но, господин кардинал, вие сте неизмерим гений; хайде да потърсим средство да помогнем на тоя нещастен крал, без да се изложим.
— Точно това не искам, скъпи всемилостиви господарю — отговори Мазарини. — Ако Англия действуваше според желанията ми, не би могла да действува по-добре; ако аз управлявах от тука политиката на Англия, не бих я повел по друг път. При такова управление като сегашното Англия е за Европа вечно гнездо на раздори. Холандия покровителствува Чарлз II: нека покровителствува; те ще се скарат, ще се сбият; те са двете единствени морски сили; нека разрушат флотите си една на друга; ние ще построим наша флота от останките на техните кораби, когато имаме пари да си купим гвоздеи.