— Ах, колко е жалко и дребнаво всичко това, което казвате, господин кардинал!
— Да, но колко е вярно, всемилостиви господарю, признайте го! Чуйте по-нататък: допускам, че може да се измени на дадената дума и да се наруши договорът; често сме виждали да се изменя на думата и да се нарушават договори, но това се прави, когато може да се придобие голяма облага или когато договорът е много стеснителен. Е, добре, да предположим, че вие разрешите на благородниците си да отидат в Англия; Франция, тоест знамето й — а това е едно и също, — ще мине пролива, ще воюва… и ще бъде победена.
— Защо?
— Бога ми, знаем колко опитен генерал е негово величество Чарлз II! Нима забравихте битката при Уорчестър?
— Той няма да има вече насреща си Кромуел, господине.
— Да, но ще има насреща си Мънк, който е много по-опасен. Тоя добър продавач на бира, за когото говорим, беше фанатик; той имаше минути на екзалтация, на просветление, на раздуване и тогава се спукваше като препълнена бъчва; през тия цепнатини изтичаха винаги няколко капки от мисълта му, а по тях можеше да се узнае цялата мисъл. По тоя начин Кромуел ни позволи повече от десет пъти да проникнем в душата му, когато всички мислеха, че тя е обвита с троен бронз, както казва Хораций. Но Мънк… Ах, всемилостиви господарю, да ви пази бог да водите някога политика с господин Мънк! От него ми побеля косата за една година! За нещастие Мънк не е фанатик, а политик; той не се спуква, а се свива. От десет години е вперил лукави очи в една цел и досега никой не може да отгатне каква е тя. Всяка сутрин, по съвета на Луи XI, той изгаря нощната си шапка. Ето защо, когато блесне планът му, обмислен бавно и в самота, той ще блесне с всички условия за успех, които винаги придружават неочакваното. Такъв е Мънк, всемилостиви господарю, за когото може би никога не сте чували да говорят, на когото може би дори не знаехте името, преди да го произнесе пред вас вашият брат Чарлз II. Вашият брат знае какъв човек е той, тоест чудо на дълбокомисленост и упоритост, двете единствени качества, срещу които умът и пламенността са нищо. Всемилостиви господарю, аз бях пламенен, когато бях млад, а умен съм бил винаги. Мога да се похваля с това, защото ме укоряваха, че съм такъв. С тия две качества направих хубава кариера, защото от син на писцински рибар станах пръв министър на френския крал и като такъв, ваше величество, ще признае това, направих няколко услуги на трона на ваше величество. Е, добре, всемилостиви господарю, ако на пътя си бях срещнал Мънк, а не господин дьо Бофор, господин дьо Рец или господин принца, е добре, ние бяхме загубени. Ако не постъпите предпазливо, всемилостиви господарю, ще паднете в ноктите на тоя политически войник. Каската на Мънк, всемилостиви господарю, е железен сандък, в който той крие мислите си и който никой не може да отключи. Ето защо при него, или по-скоро пред него, аз се прекланям, всемилостиви господарю, защото имам само една кадифена шапка.
— Какво мислите, че иска Мънк в такъв случай?
— Ах, ако знаех, всемилостиви господарю, аз нямаше да ви кажа да се пазите, защото щях да бъда по-силен от него; но с него ме е страх да отгатвам… Да отгатвам! Разбирате ли смисъла на думите ми? Защото ако мисля, че съм отгатнал, аз ще се спра на една мисъл и ще почна неволно да я преследвам. Откак тоя човек управлява Англия, аз съм като грешниците на Данте, на които сатаната е извил главата и които вървят напред, а гледат назад: вървя към Мадрид, но не губя от очи Лондон. С тоя проклет човек да отгатваш, значи да се мамиш, а да се мамиш, значи да се погубиш. Опазил ме бог да се мъча да отгатна какво той желае; аз се ограничавам — и то е твърде много — да шпионирам какво прави той. Следователно аз мисля — разбирате ли смисъла на тоя глагол? Аз мисля — относно Мънк това не обвързва с нищо, — аз мисля, че той просто има желание да наследи Кромуел. Вашият Чарлз II е изпращал вече при него десет души с предложения. Той е изгонил всички тия посредници и им казал вместо отговор: „Махайте се или ще заповядам да ви обесят!“ Тоя човек е гроб! В тая минута Мънк е най-предан роб на „парламентчето“; но с тая преданост съвсем няма да ме излъже: Мънк не иска да бъде убит. Едно убийство би го спряло по средата на делото му, а делото трябва да се завърши. Ето защо аз мисля — но не вярвайте това, което мисля, всемилостиви господарю: аз употребявам думата мисля така, по навик, — аз мисля, че Мънк щади парламента до деня, когато ще го разбие. Сега ви искат войници, но защо За да воюват срещу Мънк. Бог да ни пази да воюваме срещу Мънк, всемилостиви господарю, защото Мънк ще ни разбие, а разбит от Мънк, аз няма да се утеша цял живот! Ще си въобразя, че Мънк е предвидял тая победа още преди десет години. За бога, всемилостиви господарю, от приятелство към вас, ако не от уважение към самия себе си, нека Чарлз II мирува! Ваше величество може да му даде тук една малка издръжка; може да му даде един от замъците си. Ах, чакайте, чакайте! Сега си спомних договора — тоя прочут договор, за който говорихме преди малко! Ваше величество няма дори право да му даде един замък!