— Ах, забравих да ви попитам за господин кардинала!
— Негово високопреосвещенство, изглежда, се радва на добро здраве, монсеньор.
— Неговите племеннички навярно го придружават, нали?
— Не, монсеньор; негово високопреосвещенство заповяда на госпожица Манчини3 да заминат за Бруаж. Те пътуват по левия бряг на Лоара, докато дворът идва по десния.
— Какво! Госпожица Мария Манчини също ли напуска двора? — попита негово височество, сдържаността на когото започна да намалява.
— Госпожица Мария Манчини на първо място — отговори Раул скромно.
Бегла усмивка, едва забележим остатък от предишния му навик към заплетени интриги, освети бледите страни на принца.
— Благодаря ви, господин дьо Бражелон — каза тогава негово височество. — Вие не ще поискате може би да предадете на господин принца поръчката ми, тоест да му кажете, че неговият пратеник ми се е харесал много; но аз сам ще му кажа това.
Раул се поклони в знак на благодарност за ласкателния отзив.
Негово височество даде знак на принцесата и тя удари един звънец, които се намираше от дясната й страна.
Веднага влезе господин дьо Сен Реми и стаята се изпълни с хора.
— Господа — каза принцът, — негово величество ми прави чест, пожелал е да прекара един ден в Блоа; надявам се, че кралят, моят племенник, няма да се разкайва за благоволението, което оказва на дома ми.
— Да живее кралят! — извикаха с неизразим възторг всички служители и преди всички господин дьо Сен Реми.
Гастон наведе глава в мрачна тъга; цял живот той трябваше да слуша или по-скоро да търпи тоя вик: „Да живее кралят!“, които не се отнасяше за него. Отдавна престанал да го чува, той се беше успокоил; и ето сега едно кралско величие, по-младо, по-живо и по-блестящо, се изправяше пред него като ново, по-болезнено предизвикателство.
Нейно височество разбра страданията на тоя плах и недоверчив човек. Тя стана от масата; негово височество последва несъзнателно примера й; и всички служители, бръмчейки като пчели, заобиколиха Раул, за да го разпитват.
Нейно височество видя това движение и, повика господин дьо Сен Реми.
— Сега не е време за дрънкане, а за работа — каза тя с тон на домакиня, която се сърди.
Господин дьо Сен, Реми побърза да разпръсне кръга, които се беше образувал около Раул, и младият човек можа да излезе в предната стая.
— Надявам се, че ще се погрижат за тоя благородник — прибави нейно височество, като се обърна към господин дьо Сен Реми.
Добрякът затича веднага след Раул.
— Нейно височество ни поръча да ви нагостим тук — рече той. — Освен това за вас има квартира в замъка.
— Благодаря, господин дьо Сен Реми — отговори Бражелон, — но вие знаете с какво нетърпение желая да поднеса почитанията си на господин графа — моя баща.
— Зная, зная, господин Раул, поднесете му също и моите най-дълбоки почитания, моля ви се.
Раул се избави от стария благородник и продължи пътя си.
Когато минаваше под свода на преддверието, като държеше коня си за юздата, един нежен глас го повика от дъното на една тъмна алея:
— Господин Раул!
Младият човек се обърна изненадано и видя едно младо чернокосо момиче. То сложи пръст на устните си и му протегна ръка.
Това младо момиче му беше непознато.
III
СВИЖДАНЕТО
Раул се приближи до младото момиче, което го викаше така.
— А конят ми, госпожице? — попита той.
— Това не е затруднение! Ей тук, в първия двор, има навес; вържете там коня си и се върнете бързо.
— Слушам, госпожице.
Раул свърши това за няколко минути и се върна при малката вратичка, където в тъмнината видя отново тайнствената си водачка. Тя го чакаше на първите стъпала на една извита стълба:
— Ще бъдете ли достатъчно храбър да ме последвате, господин странствуващ рицарю? — попита младото момиче със смях, като видя мигновеното колебание на Раул.
Вместо отговор той се спусна след него нагоре по тъмната стълба. Така те минаха три етажа, момичето напред, той след него. И всеки път, когато търсеше перилата, той допираше ръце до копринената рокля, която шумолеше по двете страни на стълбата. Когато Раул се спъваше, водачката му викаше едно строго „шт!“ и му подаваше мека, парфюмирана ръчичка.
— Така може да се изкачи човек до кулата на замъка, без да усети умора — каза Раул.
— Това значи, господине, че сте много заинтригуван, много уморен и много неспокоен; но успокоите се, пристигнахме вече.
Младото момиче бутна една врата и на стълбата веднага нахлу поток светлина; на площадката можеше да се види Раул, които се държеше за перилата.
Чернокосото момиче мина напред, той го последва. То влезе в една стая; Раул влезе след него.
3
Манчини — италиански род, с които кардинал Мазарини бил в роднински връзки. Мария Манчини (1639–1715) — племенничка на Мазарини, в която бил влюбен младият крал Луи XIV. — Б. пр.