Около врата й, прерязвайки плътта, имаше нещо като найлонов чорап.
Пристъпих напред бавно, колебливо и вперих поглед в нея. Зърнах посинялата кожа, изплезения език и следите от бяла пяна около устните. Потръпвайки от ужас, отстъпих назад.
Стоях със замряло сърце и се опитвах да възприема факта, че Одет е била жестоко, чудовищно удушена.
II
Това беше убийство!
Мозъкът ми бе парализиран от ужас, с несигурни стъпки влязох в дневната и отидох до барчето. Налях си чаша уиски. То ми помогна да се посъвзема.
Къде беше Рея? Погледнах часовника си. Бе три часът без три минути. Защо не идваше?
След кратко колебание посегнах към телефонната слушалка и се обадих у тях.
Познах гласа на иконома, който ми каза:
— Домът на мистър Малру. Кой се обажда, моля?
Изглежда, не бях го вдигнал от леглото. Може би беше останал до късно, за да дочака Малру.
— Търся мисис Малру — казах аз. — Тя очаква да й се обадя. Съобщете й за мистър Хамънд.
— Съжалявам, сър, мисис Малру спи. Не мога да я безпокоя.
— Трябва да говоря с нея. Тя ме очаква.
— Много съжалявам, сър. — Гласът му звучеше така, сякаш наистина съжаляваше. — Мисис Малру не е добре. Докторът й даде приспивателно. Не бива да я безпокоя.
— Не знаех. Е, благодаря — казах аз и затворих телефона.
Какво означаваше това? Дали болестта не й служеше за прикритие, та да може да се измъкне спокойно от къщи, или наистина се беше разболяла?
Избърсах изпотените си ръце.
Малру сигурно вече беше в паркинга на Лоун Бей и чакаше. Ако Одет не се появеше, той щеше да се прибере вкъщи. След колко време щеше да вдигне по тревога цялата полиция?
После една ужасяваща мисъл се мярна в главата ми и сърцето ми заби лудо. Двата магнетофонни записа, прибрани на сигурно място в банката, вече не можеха да ми помогнат. Фалшиво отвличане беше едно, убийство — съвсем друго. Това убийство щеше да бъде приписано на мен. Полицаите щяха да кажат, че ние с Одет сме се скарали за парите и аз съм я убил.
Не можех да оставя тялото й тук. Трябваше да се отърва от него. Бил Холдън щеше да го намери и да извика полиция. Полицаите щяха да питат кой е наел бунгалото и той щеше да посочи мен. Щяха да искат да знаят защо съм наел това луксозно бунгало за близо две седмици, когато съм без работа и нямам пари. Щяха да питат къде съм бил тази нощ. Тим Каули ме беше видял с момиче. Аз я бях представил като Ан Харкорт. Полицаите щяха да проверят и като разберяха, че няма никаква Ан Харкорт, много лесно щяха да съпоставят фактите и да я назоват Одет Малру.
Как ли щеше да реагира Рея, като разбереше, че Одет е убита? Щеше ли да признае, че сме подготвили фалшиво отвличане и да ме обвини в убийство? Трябваше да говоря с нея!
Но първо щях да се отърва от трупа на Одет.
При мисълта, че трябва да я докосна, ми призля, но нямах друг изход. Трябваше да я скрия някъде, докато успея да говоря с Рея.
Реших да закарам трупа в една изоставена сребърна мина, на около миля от главната магистрала. Пътят за вкъщи минаваше наблизо и там нямаше жива душа. Трупът можеше да остане на това място с месеци и никой да не го намери.
Не ми се искаше да се отнеса така жестоко към нея, но се налагаше да помисля за себе си. Изпих още една чаша и като събрах кураж, докарах пакарда по-близо до бунгалото. Отключих багажника и го оставих отворен. После се върнах вътре и влязох в спалнята.
Без да поглеждам, метнах покривката на леглото върху трупа и го вдигнах. Беше изненадващо тежка. Изнесох я навън до колата, търкулнах я в багажника, измъкнах покривката на леглото изпод нея и затворих багажника.
Вече се чувствувах доста зле. Върнах се в бунгалото и пийнах още, после влязох в спалнята, оправих леглото и го застлах с покривката. Сложих перуката в куфара й и проверих да не е останала някоя друга нейна вещ. Върнах се в дневната.
Като отивах към вратата, видях чантата на масата. Съвсем бях забравил за парите. Вече не ме интересуваха. Не смеех да ги докосна. Те бяха свързани с убийството. Трябваше да ги изхвърля заедно с трупа на Одет.
Грабнах чантата, загасих светлината, заключих бунгалото и се качих в колата.
До мината имаше пет километра. Преди това трябваше да мина през Палм Бей. Тя се намираше между Палм Бей и Палм Сити. Часовникът показваше три и десет. Шосето щеше да е пусто, но можех да срещна патрулни коли. Трябваше да внимавам — никакво превишаване на скоростта. Не биваше с нищо да привличам вниманието.
Поех по магистралата.
Точно когато карах по главната улица на Палм Бей, моят план да се отърва от трупа на Одет се разби на пух и прах.
На кръстовището забелязах един полицай, който стоеше до светофарите. Като наближих, светна червено. Бавно натиснах спирачката и колата плавно спря.