Отидохме в стаята на Рийгър. Даде ми куп снимки на колата.
— Е, започвай работа, Хари. Аз искам да говоря с капитана.
Зададох му въпроса, който от цял час се канех да задам.
— Като говори с Малру, не видя ли и жена му?
Реник поклати глава, разбрах колко е изненадан.
— Не, Малру ми каза, че е припаднала и е на легло.
Рийгър внезапно вдигна поглед.
— Припаднала ли? Такива май не припадат лесно.
Реник нетърпеливо размаха ръце.
— И какво от това? Снощи изпаднала в истерия, докато чакали похитителя да се обади по телефона. Трябвало да извикат лекар. Той й дал силно приспивателно и жената още не се е събудила.
С пресъхнали устни попитах:
— Разпита ли и доктора, Джон?
Той се намръщи.
— Какво имаш предвид, Хари?
— Нищо. Както каза капитанът, според мен такива не припадат.
— Виж какво, хайде да не си губим времето с нея — каза Реник. — Няма значение дали припадат, или не, Малру ми каза, че е припаднала. Заеми се с отпечатъците. — Той ми подаде чантата. — Дай да я фотографират и разпрати снимките.
— Добре.
През следващите три часа не мръднах от телефона. Щом оставех слушалката и той започваше да звъни. До десет часа чакалнята беше пълна с репортери, които вдигаха страшна врява.
В десет и половина ги заведох при Медоус. Биваше го да се занимава с репортери. Капитан Рийгър и агентът от федералната полиция бяха там, но не им дадоха думата. Медоус обра каймака.
Доволен да отдъхна малко, аз ги оставих при него и отидох в кабинета си. Като седнах зад бюрото, телефонът иззвъня. Беше Нина.
— Хари, загубила съм си ключовете за колата, а колата ми трябва. Да не си ги взел ти?
Колата!
През последните часове на трескава възбуда бях забравил за нея и за съдържанието на багажника й.
— Нямах време да ти кажа — отговорих аз, — че не можеш да използваш колата. Счупена е скоростната кутия. Снощи ме докараха на буксир.
— Какво да правя? Имам цял куп готови съдове, трябва да ги закарам в магазина. Не може ли да я поправим? Да извикам ли някой от сервиза?
— Не! Това значи нова скоростна кутия. Не можем да си я позволим. Вземи такси. Виж какво, Нина, затънал съм до гуша. Забрави за колата. Ще се видим довечера. — Затворих телефона.
Не бях успял да се съвзема от уплахата, когато се почука на вратата и Тим Каули влезе в стаята.
Сякаш ме разтърси електрически ток.
— Здравей, драги — каза той. — Значи ти наистина си в центъра на събитията.
— Изпускаш нещо много важно — казах аз. — В момента областният прокурор води пресконференция. Всички са там.
Той сви устни и грубо изръмжа нещо.
— Тоя стар дърдорко! Мисли само за това как да си покаже отвратителната физиономия във вестниците. — Приближи и се настани в едно кресло. — Когато аз напиша нещо за отвличането, то ще бъде в съвсем друга светлина, няма да има нищо общо с онова, което разправят ония идиоти начело с твоя шеф. Ще излезе голям материал, Хари, ако човек подходи както трябва, а аз точно това ще направя. Реник е умно момче. Ще говоря с него, но не и с началника му. Той не ми върши работа. — Тим запали цигара и втренчи изпитателен поглед в мен. — Смятат, че е мъртва, нали?
— Предполагат. Не са сигурни.
— А Малру как е? Ходих до тях, но наоколо гъмжи от полицаи. Не можах да се приближа до къщата.
— Той, изглежда, се държи. Но трябва да имаме предвид, че е на смъртно легло. Не му остават и два месеца да живее.
— А как е лъскавата му съпруга?
— Припаднала.
Той се вторачи в мен.
— Какво е направила?!
— Тя е под лекарско наблюдение. Припаднала. Нали знаеш какво значи думата „припадам“?
Той отметна глава и се разсмя като луд.
— Това е световно! Бях готов да се хвана на бас, че ще танцува кан-кан на покрива.
— Какво искаш да кажеш?
— Слушай, тези Малру са французи. Знаеш ли нещо за наследствените закони във Франция?
— Едва ли. Какво общо имат с тая работа?
— Според закона всяко дете наследява половината от бащината си собственост. Това означава, че момичето е щяло да получи половината от милионите на Малру. Дори и да иска да завещае всичко на жена си, Малру не може да го направи. Според закона, когато той умре, момичето автоматически получава всичко, а това е една много, много тлъста сумичка.
Обзе ме зловещо предчувствие.
— Ако тези похитители са убили момичето, което е много вероятно, и ако Малру умре скоро, което също е много вероятно, Рея Малру ще пипне цялото богатство. Затова съм смаян от нейния припадък, освен ако е припаднала от радост.
Ето къде беше мотивът за убийството на Одет. Дали Рея не е използвала това фалшиво отвличане, за да прикрие убийството? Дали не бе ме избрала да й свърша мръсната работа?