— Ще наема шевролета — обясних. — Счупи ми се скоростната кутия. Ще трябва да се заемете с нея някъде през следващата седмица. Имам спешна среща в Палм Бей и ми трябва кола.
Той се поуспокои.
— Това добре. Моля попълнете формуляра. Трийсет долара за бензина, застраховката и депозита.
Започнах да попълвам формуляра. Така ми трепереше ръката, че сам не можех да си позная почерка.
— Ще се разплатя утре, като ви върна колата — рекох аз колкото може по-небрежно. — Неочаквано ми се наложи да пътувам. Нямах време да изтегля пари, преди да затворят банките. Ще ви платя утре.
Подписах се със замах и побутнах формуляра към него.
— Дай ми кредитната карта на мистър Барбър — каза той на Тед.
Тед му я подаде и отиде в гаража. Изглеждаше смутен.
Хамънд прегледа картата, погледна и мен и лицето му стана сурово.
— Мистър Барбър, вие ми дължите сто и петдесет долара за ремонти, бензин и масло.
— Ама разбира се, знам. Утре ще ви платя. Съжалявам, че така съм си просрочил кредита.
— Ще се радвам, ако стане утре. — Последва пауза. — Съжалявам, мистър Барбър, но докато не си уредите сметката, не мога да ви отпусна повече кредит.
Едва се овладях. Стиснах юмруци и казах:
— Вижте какво, спешно ми трябва кола. От десет години съм ви клиент. Не бива да се държите така с постоянните си клиенти. Нямаше да ви моля за тази услуга, ако не бързах толкова.
— Ако искате да отидете до Палм Бей, мистър Барбър, има рейс. От осемнайсет месеца не сте ми плащали нищо — заяви Хамънд. — Много пъти съм го казвал на мисис Барбър. И все едно и също: ще платя утре. Много съжалявам, но повече кредит няма да ви дам. Ще получите шевролета, като си платите депозита и си уредите сметката. Край.
Толкова зле се почувствувах, че ми идваше да умра. Трябваше да взема тази кола! Животът ми зависеше от това!
— Работата е много, много спешна — казах аз, като се стараех да овладея гласа си. — Тази вечер ми трябва кола. Ето какво ще направя. Ще ви оставя бижутата на жена си като депозит. Струват двеста-триста долара. А утре ще ви платя цялата сметка. Може да не сте чули, че вече имам работа. Аз съм в областната прокуратура, отговарям за пресата. — Извадих журналистическата си карта и му я показах.
Той я погледна и ми я върна.
— Щом работите за областния прокурор, мистър Барбър, по-добре поискайте полицейска кола, като е толкова спешно. Не ми трябват бижутата на жена ви. Аз не работя по този начин.
И тогава внезапно си спомних, че в багажника на колата ми има чанта, която съдържа петстотин хиляди долара! Какво правех аз, защо стоях тука и молех този негодник да ми направи услуга, когато можех да го купя с целия му проклет гараж, само да поисках! Щях да взема от тези пари! Това беше опасно, но нямаше нищо по-опасно от трупа на Одет в гаража ми.
— Щом е така, вървете по дяволите — казах аз и напуснах сервиза.
На около миля от къщи имаше гараж, който работеше денонощно. След като Нина си легнеше, щях да отида там и да наема кола, като платя с част от онези пари.
Тръгнах по дългото шосе, което водеше към нашата къща. Насред път видях двама полицаи, които идваха насреща ми по другия тротоар. Те спряха пред една съседна къща, единият бутна вратата и закрачи по пътеката. Другият тръгна към следващата къща.
Претърсваха къща по къща и бяха стигнали до нашата улица!
Със свито от страх сърце аз ускорих крачка. Като видях нашата къща, замръзнах на място.
Вратите на гаража, които бях заключил снощи зееха отворени!
За един дълъг миг просто застинах така, потискайки неудържимото желание да се обърна и да хукна да бягам, да бягам, докато ми държат краката. Бяха ли намерили трупа? Дали не се криеха някъде, за да ме арестуват?
Един от полицаите излезе от отсрещната къща. Той втренчи учуден поглед в мен.
Овладях се и тръгнах към дома.
II
Като тръгнах по пътеката в двора, видях Нина и двама войници, които стояха до пакарда. Като чуха, че се приближавам, и тримата се обърнаха.
— Ето го мъжа ми — каза Нина.
— Здравей — рекох й аз. — Какво става тук?
Двамата войници бяха почти деца. Единият бе едър и русокос, с месесто розово лице. Беше му горещо и изглеждаше отегчен. Другият бе дребничък, мургав, с напрегнато интелигентно лице. Правеше впечатление на враждебно настроен и груб човек.
Веднага разбрах, че с него именно ще трябва да се разправям.
— Това вашата кола ли е? — попита той.
Като го пренебрегнах, аз казах на Нина:
— Какво става?
— Търсят отвлеченото момиче — отвърна тя. Гласът и лицето й показваха, че е ядосана. — Искат да отворят багажника.