Това я стресна здравата. За миг безизразната и маска се смъкна. Ръцете и се свиха в юмруци, лицето й побеля. Изглеждаше състарена и зла.
— Лъжеш!
— Така ли мислите? Ако ме хванат, ще хванат и вас. Не бяхте достатъчно хитра. Сега е най-добре да започнете да се молите да не ме хванат.
Тя възвърна самообладанието си. Безизразната маска се върна на лицето й.
— Значи не сте чак такъв глупак, за какъвто ви мислех, мистър Барбър. Е, ще видим какво ще излезе накрая.
— Да, ще видим.
Стъклената врата се отвори и аз се обърнах. Висок набит мъж в спретната шофьорска униформа стоеше на прага. Това трябва да беше бившият полицай О’Рейли. Видях, че ме оглежда с любопитство. Учудих се, че е горе-долу на моята възраст. Сивкавата му коса бе късо подстригана. Едрото му месесто лице беше грубо и красиво, а спокойните сиви очи гледаха остро и изпитателно, както на повечето полицаи.
— Колата е готова, госпожо — каза той.
— Няма да излизам тази сутрин — отвърна Рея и стана. — Мистър Малру никак не е добре.
Тя тръгна през градината.
— Мисис Малру… — обадих се аз.
Рея спря и се обърна.
— Когато намерили трупа на мис Малру, видели, че е облечена с памучна рокля в синьо и бяло. Нещо съвсем евтино. Лейтенант Реник пита откъде е тази рокля. Вие сигурно си спомняте, че когато е напуснала къщата, мис Малру е била облечена с червена рокля. Лейтенант Реник се интересува дали не знаете нещо по този въпрос.
Мислех, че съм я стреснал с това, но лицето й не трепна.
— Знам за тази рокля — каза тя. — Аз й я купих. Това е плажна рокля. Държеше я в колата си. Като ходеше на плажа, се обличаше с нея. Може би ще предадете това на лейтенанта.
Тя се обърна и тръгна към стъклената врата, която О’Рейли държеше отворена.
Премаля ми от притеснение. Ако можеше така спокойно и находчиво да отговаря на подобни въпроси, нямаше ли да се измъкне с приказки и от историята с магнетофонния запис? Тя можеше да признае, че заедно сме замислили отвличането, но това още не значеше, че е замесена в убийството.
— Вие сте Барбър, нали? — попита О’Рейли и тонът му ме накара да застана нащрек. — Лейтенантът ми каза за вас. Намерили ли са я?
Внимавай, казах си аз. Този човек е бивш полицай. Той е трениран да забелязва и най-малкото нещо, което буди подозрение, а каквото забележи, веднага ще бъде предадено на Реник.
— Намериха я. Реник иска да дойдете да я идентифицирате.
О’Рейли се намръщи.
— Може би старецът трябва да го направи.
— От два дена е мъртва и е била затворена в багажника на една кола. Малру не бива да я вижда.
— Е, добре. — Сивите му очи огледаха лицето ми. — А откупа намериха ли?
— Не.
— Казах на лейтенанта: намерете откупа и ще намерите убиеца, толкова е просто.
— Чакат ни. Да вървим.
— Трябва да съобщя на стареца къде отивам — рече О’Рейли. — Ей сега идвам. — Той тръгна през градината, после изведнъж спря и се обърна. — Намериха ли някакви следи от онзи, дето я е удушил? От снимката във вестника не излезе ли нещо?
Това ме сепна. Бях забравил за снимката.
— Не.
— Лейтенантът е умен човек. Ще види сметката и на тоя случай. Преди работех с него. Знае си работата.
Докато го наблюдавах, аз си извадих цигарите. Готвех се да запаля и изведнъж настръхнах от зловещо предчувствие.
Намериха ли някакви следи от онзи, дето я е удушил?
Не бях споменавал как е била убита Одет нито пред него, нито пред Рея. Трупът току-що беше намерен. Дори вестниците не бяха надушили нищо. Тогава откъде О’Рейли знаеше, че е била удушена?
Цигарата се изплъзна от пръстите ми.
Той беше! Любовникът! Бившият полицай, на когото Реник се доверяваше напълно и който имаше възможност да знае как се развива всичко и да живее на няколко метра от спалнята на Рея. О’Рейли!
Откъде знаеше, че Одет е удушена, ако не я беше удушил самият той?
II
След пет-шест минути О’Рейли влезе през летящата врата и дойде при мен в градината.
През тези няколко минути успях да се съвзема след откритието, което бях направил. Имах време да обмисля по-пълно предположението, че той е възможният убиец. Изглеждаше много подходящ за тази работа. Трябваше да внимавам да не се досети, че се е изпуснал и да не забележи, че го подозирам. Рея сигурно вече го беше предупредила за магнетофонните записи. Това трябваше да го стресне, както бе стреснало нея, но то не доказваше вината му. Трябваше да успея някак си да му припиша убийството, преди полицаите да са го приписали на мен.