— Ой, момче. Я не се тормози — тонът на Аахз бе изненадващо дружелюбен. — Това, че Гаркин се е скръндзосвал на тайни, не е твоя вина. Никой не очаква от теб да си усвоил нещо, на което въобще не са те обучавали, тъй че няма никаква причина ти самият да го очакваш.
— Просто се чувствам толкова глупав — измърморих аз, без да се обръщам. — Не съм свикнал да попадам в такива положения.
— Ти не си глупав бе, момче. В това поне съм сигурен, инак майстор Гаркин не би те цанил за чирак. Ако тук има някой, дето е глупак, пиши ме мене. Така се отплеснах по ситуацията, че се забравих и взех да приказвам с един калфа, сякаш е напълно оформен магьосник. Ей туй вече е тъпо.
Все още не успявах да събера сили, за да му отговоря.
— Майната му, Скийв — и леко разтърси рамото ми. — Точно сега ти можеш да правиш повече магии, отколкото умея аз.
— Но ти пък знаеш повече от тези чудесии.
— Само че не бих могъл да ги използвам. Виж, момче, това ме навежда на любопитна идея. Доколкото старият Гаркин е мъртъв, ти си нещо вън от играта. Какво ще речеш да се запишеш за някое време като мой чирак? Ще подхванем работата с всички сили — аз ще те наставлявам, все едно че си ученик, който и бъкел не разбира. Ще почнем стъпка по стъпка от самото начало… К’во ш’ каиш?
Усетих, че въпреки мрачното ми настроение духът у мен се повдигна. Както забеляза гостът, аз не съм глупав. Видя ли златна възможност, мога да я разпозная.
— Е-е-е, страхотно хрумване, Аахз!
— Значи се уговорихме?
— Да, уговорихме се — отвърнах ободрен и подадох ръка на демона.
— Какво е това? — озъби ми се той. — Моята дума не е ли достатъчно добра за теб?
— Но нали спомена, че…
— Точно така. Преди малко ти ми стана чирак, а аз не се разхождам напред-назад, за да се ръкувам с чираци.
Дръпнах десницата си. Дойде ми наум, че този съюз може да не излезе само щастие и рози.
— Та, както вече обърнах внимание, ето как трябва да постъпим при това положение…
— Ама аз още не съм взел никакви уроци!
— Вярно. Ето ти първия урок. Щом се зададе криза, не си губи енергията да пожелаваш информация или умения, с каквито не разполагаш. Залавяш се и се оправяш с онова, което е подръка. Сега си затваряй устата, докато не ти обясня ситуацията… чирако.
Млъкнах и наострих уши. Той ме изучава един миг, сетне леко кимна със задоволство, отпи нов гълток от котлето и начена:
— Значи ти имаш някаква смътна представа за другите измерения, понеже наскоро ти говорих за тях. Освен това си почерпал опит от извора, че магьосниците могат да отварят коридори в бариерите между тези измерения. Е, различните майстори на вълшебства използват тая си мощ по разни начини. Някои от тях (като Гаркин например) я прилагат само за да шашардисват селяндурите: призоваване на демони, видения от далечни светове — такива дивотии. Има обаче и други, чиито подбуди не са толкоз невинни.
Поспря и отпи още една яка глътка вино. Учудващо, но съвсем не изпитвах подтик да го прекъсвам с въпроси.
— В различните измерения цивилизацията се е развивала с неравни темпове — също както и магията. Отделни колеги впрягат туй за своя изгода. Те не са панаирджии, а контрабандисти: купуват и продават техника през бариерите, амбицирани да получат печалба, власт, влияние. Повечето от изобретателите в който и да е свят са всъщност кабинетни магьосници.
Трябва да съм се намръщил, без да разбера, ала люспестият забеляза и реагира с намигване плюс самодоволна усмивка.
— Знам какво си мислиш, Скийв. Всичко ти звучи малко нечестно и безскрупулно. На практика обаче става дума за доста етична тайфа. Има цяла група неписани правила, наречени Кодекс на контрабандистите, към които те се придържат твърде стриктно.
— Хм, що за почин е това? — запитах, като се позабравих за миг. Този път Аахз, изглежда, не обърна внимание.
— Той е също като Кодекса на наемниците4, но е по-слабо насилствен и по-изгоден. Във всеки случай, за да ти дам пример, един от членовете там гласи, че не бива да вкарваш никакви изобретения в измерение, което е много изостанало спрямо технологията на източника. Не можеш, да речем, да внасяш управляеми снаряди в култура, която познава единствено лъка, или лазери — в ерата на кремъка и барута.
С мъка успявах да запазя мълчание.
— Както ти обясних, повечето магьосници се придържат доста точно към съответните правила, обаче от дъжд на вятър се появява по някой лош. Това ни отвежда към Исстван.
При звука на туй име внезапно ме облази хлад. Може би в начина, по който Аахз го произнасяше, наистина се усещаше нещо различно.
4
Тук Асприн прави реверанс към Гордън Диксън, в чийто роман „Дорсай“ за пръв път се появява идеята за такъв законник. — Б.пр.